Днес, на Коледа, в Ямбол отново се усеща енергията на мъжките коледари. Улиците са просто „залети” от коледарските групи, известни като „куди” от местните. Повече от 400 коледари взимат участие в тази уникална традиция, която не се среща никъде другаде в България, в деня на Рождество Христово.
Тежките стъпки на танца, изпълнявани с ботуши, украсени с шпори, подредените мъжки редици, звукът на гайдите и песните на коледарите от Ямбол предоставят изживяване, което трябва да се преживее. Когато ги видиш, сърцето ти непременно ще забие по-силно, казват гордо ямболци.
Още от сутринта и през целия ден продължава празничното настроение с коледарите по улиците на града. Някои участъци от центъра бяха затворени, за да се насладят на дефилето на танцуващите състави.
Въпреки че тази завладяваща традиция съществува само тук, в Ямбол, през годините са се сформирали две „школи” с различни техники на танцуване. Коледарите от Каргона – най-старата част на Ямбол, където започнала традицията, изпълняват танца в плътна редица, с по-тежки стъпки, стегнатост и строгост в движенията. Коледарите от кв. „Баира” танцуват по-различен начин – с по-жизнерадостен ритъм и по-разчупени движения. Имат различно облекло.
Когато се сблъскат групите от двете школи, надиграването достига своя пик. Атмосферата е напрегната, защото всяка куда иска да покаже своите умения. Това става истинска забава за публиката. Танцовият „дуел” завършва с поздрав между „станениците” – водачите на кудите.
Днес Ямбол отново е пълен с хора, които се връщат в родния си град, за да усетят коледарската магия, която помнят от детството си. Стотици са участниците в фестивала всяка година, за които е голяма чест да представят мъжкия буенек по най-забележителния начин.
Традицията на танцуващите коледари в Ямбол има история от над 100 години. Изследователският труд, посветен на разнообразието и уникалността на коледуването тук, беше публикуван през 2018 г. от проф. Георг Краев и проф. Николай Ников. От 2018 г., когато се отбеляза символичен вековен юбилей на Ямболския коледарски буенек, името на фестивала беше запазено като търговска марка на града.
