Германският канцлер Фридрих Мерц се бори да прокара два ключови законопроекта за пенсиите и военната служба, което подхранва опасенията, че политическата нестабилност във Франция може скоро да се повтори под някаква форма и в най-голямата икономика в Европа.
Консерваторите на Мерц и левоцентристките социалдемократи бяха обещали да гарантират повече стабилност, когато преди пет месеца сключиха своя „брак по сметка“ след разпадането на нестабилната трипартийна управляваща коалиция, която управляваше преди тях.
Договореният между двете партии исторически комплекс от мерки за държавни разходи спомогна за това те донякъде да изгладят различията си и да подготвят почвата за общо правителство. Но още от първия ден в коалицията, която разполага с крехко парламентарно мнозинство, възникна напрежение, а причината бе парламентарната кризата около избирането на Мерц за канцлер, чиято кандидатура се провали при първото гласуване и той бе избран едва от втория път.
Въпреки че лидерите на коалицията поддържат добри и колегиални взаимоотношения, те срещат трудности да накарат депутатите си да се придържат към партийната дисциплина. Много от приближените до Мерц консерватори са разочаровани от необходимите компромиси, при положение че в предизборната си кампания те обещаваха радикална промяна, което направи тайните гласувания особено рисковани, както показа избирането на самия канцлер например, заявиха депутати пред Ройтерс.
Предизвикателства пред Германия
Мерц, който не разполагаше с управленски опит, преди да встъпи в длъжност като канцлер, предпочете да остане настрана от вътрешните боричкания както в коалицията, така и в редиците на собствената си партия.
„Ако коалицията продължава по този път, тя няма да донесе никаква значима промяна“, заяви политологът от Хановерския университет Филип Кьопер.
Анализатори посочват, че управлението се усложнява от недоверието между и вътре в самите партии, както и от нехомогенния идеологически характер на коалицията, липсата на управленски опит на кадрите в кабинета „Мерц“ и мащаба на предизвикателствата, пред които се изправя Германия.
Въпреки това коалицията трябва да действа бързо, тъй като икономиката на страната се свива за трета поредна година, а ненадеждността на най-големия партньор в областта на отбраната САЩ, прави Германия още по-уязвима в сегашния момент на нарастващи опасения за националната сигурност, породени от Русия.
Възходът на крайната десница
Законопроектът, който предвижда връщане на доброволната военна служба и подготвя почвата за въвеждане при нужда отново на казармата, е крайно необходим за укрепването на боеспособността на въоръжените сили, които в последните години бяха пренебрегвани, заявяват защитници на законодателното предложение. Министърът на отбраната Борис Писториус обеща, че законопроектът ще влезе в сила догодина, срок, който засега изглежда неизпълним.
До сътреснията в Германия напоследък се стига на фона на падането на няколко френски правителства в последната една година, което предвещава политическа парализа и засилване на подкрепата за крайната десница в двете най-големи икономики на ЕС.
Подкрепата за Алтернатива за Германия (АзГ) се увеличи правопропорционално на спада на тази за консерваторите и социалдемократите. Според най-новите социологически проучвания, ако изборите бяха днес, крайнодясната партия би станала първа политическа сила в страната.
Депутати от младежката организация на консерваторите предупредиха миналата седмица, че ще се въздържат от подкрепа за законопроекта за пенсиите, който е един от знаковите компромиси на партията им със социалдемократите. Нормативният акт предвижда замразяване на пенсиите до 2031 г., като същевременно ще насърчава гражданите да работят по-дълго време.
Според тях законодателното предложение бетонира привилегии без никакво отчитане на застаряването на Германия и накрая сметка за това ще се плати от младото поколение.
Ще се върне ли под някаква форма задължителната военната служба?
Междувременно, депутати от консерваторите и социалдемократите се опитаха да пренапишат законопроекта на министъра на отбраната за въвеждането на доброволна военна служба, дори преди той самият да го е внесъл в парламента.
Докато Германската социалдемократическа партия (ГСДП) се стреми към въвеждането на доброволна служба, а консерваторите от блока Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) настояват за някаква форма на задължителна служба, парламентарните ръководства на двете фракции споразумяха за призоваването на наборници на случаен принцип, ако доброволната служба не успее да привлече достатъчно млади хора.
Писториус обаче отхвърли „несправедливия компромис“, като накара партиите да отменят съвместна пресконференция в последната минута. Въпреки че се очаква коалицията да успее да намери изход и да се договори нови комприсни варианти, анализатори се опасяват, че те може да бъдат неудовлетворителни и да бъдат постигнати прекалено бавно, а доверието между партиите вече е нарушено.
Мерц беше разкритикуван за нежеланието си да се намесва – например когато неговите консерватори отхвърлиха избора на социалдемократите за конституционен съдия, когото и двете партии се бяха споразумели да изберат, което понижи доверието на ГСДП в коалиционния си партньор.
Критиците му го обвиняват и в прекаленото му съсредоточаване върху външната политика, което му спечели прякора Außenkanzler, или „външен канцлер“, заради успехите му във външната политика за сметка на вътрешната.
Мерц изгради трайни отношения с Доналд Тръмп, въпреки недоволството на американския президент от търговския излишък на Германия и разходите ѝ за отбрана. Това спомогна и за подобряването на напрегнатите отношения между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски.
От юни одобрението към Мерц спадна с около 12 – 15 пункта до около 27%, доста по-лош показател в сравнение с този на предшествениците му, което го прави един от най-малко популярните канцлери в последно време.
Материалът е публикуван в БТА. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
