Както всяка година – не разбирам масовия плач, че на 10ти ноември нищо важно не е станало, защото после нищо не се е променило и сме си все там, където бяхме.
Това е глупаво, защото демонстрира неспособност за оценка на постигнатото, колкото и малко да е то (а в човешките дела обикновено е малко).
Помислете: от 1879 година насам никога, нито за една секунда мнозинството българи не са искали да живеят по европейските правила. Искали са си Ориента. Малцинство е теглело към Европа.
Е, като за малцинство – толкова. Пак сме се справили по-добре от Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан, Азърбейджан, Армения, Грузия, Молдова, Беларус, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина. За Русия изобщо да не отварям думата. Но тъй като винаги сме малцинство – борбата е завинаги.
Та: да празнуваме Прехода. Каквото направихме – малцинството го направихме, въпреки кроежите на ДС и съпротивата на ориенталското мнозинство.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
