Металургията на България се „задъхва“ от нерегламентиран внос от трети страни на дълги стоманени продукти, от които годишно се внасят повече от 200 000 тона на стойност около 240 млн. евро. Това каза в интервю за БТА Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), потърсен от БТА във връзка с днешния Ден на металурга. Честването на професионалния празник ще е от 18:00 ч. в хотел „София Балкан Палас“. Патрон и почетен гост на празника ще бъде президентът Румен Радев, съобщиха от Асоциацията.
Най-често този внос се осъществява чрез заобикаляне на митнически разпоредби и става въпрос за продукция с произход от Турция, Алжир, Египет или Тунис. Председателят на Асоциацията даде пример с внос на стомана, обявена за инструментална, за която има по-изгодни митническите разпоредби, която след това се продава като бетонно желязо за строителството. В този смисъл той изтъкна необходимостта от засилване на контрола на държавата по отношение на нерегламентирания внос.
Браншът изпитва затруднения и заради енергийните цени и настоява подкрепата за цените на тока да остане и през следващата година. Металургичните фирми се нуждаят и от компенсации на така наречените индиректни разходи, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък. На този етап фирмите са затруднени да използват само зелена електроенергия поради ограничено предлагане и все още нерешени процедури по електроенергийния пазар. Предприятията купуват произвежданата в страната кафява енергия от въглищните централи и това се отразява на техния въглероден отпечатък, затруднява възможностите за декарбонизация на сектора.
Българската металургия няма сериозни проблеми от наложените на Русия санкции. Но след започналата война възникнаха по-значителни затруднения, посочи председателят на БАМИ. От Украйна се доставят метални суровини за предприятие от черната металургия и имаше периоди на спиране на производството поради липса на материал. Трудностите възникват предимно в логистиката. Затова се търсят обиколни маршрути, забавят се доставките, транспортът се оскъпява. От Русия се внасяха и значителни количества алуминий на блок за най-голямото предприятие за преработка на този метал в страната. Сега вносът се промени и се изградиха нови вериги за доставки от европейски страни, както и от далечни държави, каза Никола Рангелов.
Българската металургия е експортно ориентирана основно към ЕС. Основен търговски партньор на България, включително на металургичния сектор, е Германия. Икономическите затруднения в тази страна не се отразиха съществено на българската металургия, за което красноречив пример е „Аурубис България“ АД – един от най-големите производители на мед в Европа. Произвеждат основно за Германия и производството дори се увеличава, допълни председателят на БАМИ.
Никола Рангелов отбеляза, че за миналата година в някои производства се отчита спад в количествата на произведената продукция. В цветната металургия намалява производството на основните метали – мед и олово, което се дължи на извършените планови и извънпланови ремонти на оборудването. Такива времеви интервали за ремонтни дейности са периодични и задължителни в металургията, където се работи при високи температури и налягане, посочи председателят на БАМИ и изтъкна, че въпреки това България остава фактор в металната индустрия на ЕС с относителен дял 12,5 на сто в медта и 7,1 на сто в оловото.
Има спад с 8 на сто и в производството на алуминиеви продукти и изделия в резултат от завишен внос от трети страни, предимно от Китай на ниски цени. През 2024 г. се забелязва известно „събуждане“ на индустрията като търсене и предлагане, коментира председателят на Асоциацията.
Черната металургия
Експертът отбеляза, че в цяла Европа през последните 8-10 години се отчита спад на производството на черни метали, като тази тенденция се прехвърля и в България. По последни данни на Еврофер спадът за Европа за този период е близо 30 на сто и тенденцията продължава. От началото на годината произведената в ЕС стомана е с около 1,8 на сто по-малко, като и в България, по предварителни данни, е в същия порядък. Същевременно обаче се отчита повишено търсене, което според председателя на Асоциацията означава, че то се покрива от увеличено предлагане на продукция на черната металургия от внос и то основно от трети страни, от което страда европейският производител. По думите му това се дължи главно на нерешителността и бавната реакция на европейски институции. „В Китай едно решение по отношение на вноса отнема една седмица, в САЩ президентът Доналд Тръмп незабавно въведе протекционистични мерки към европейската индустрия, а в ЕС отговор няма“, коментира председателят на Асоциацията. По думите му всички мерки, които от ЕС се набелязват като законодателство, помощ на индустрията, са с хоризонт 2030 г., 2050 г., а бизнесът има нужда от решения веднага.
Цветната металургия
Много по-оптимистична изглежда картината в цветната металургия на Европа, отбеляза председателят на БАМИ Никола Рангелов. Причината е, че тя се подчинява на по-различни закони, защото в този сегмент предлагането е на борсови цени на Лондонската метална борса (LME) и те обикновено са на по-високи нива, което в известен смисъл помага на българския производител, коментира експертът. В този бранш в България се отчита подем, като по традиция страната ни влиза в класацията на 10-те държави в ЕС (27) – най-големи производители на блокови цветни метали и металургични продукти от тях. Стигали сме до шесто място по стойност на произведена обща промишлена продукция в тази икономическа дейност, посочи председателят на БАМИ. За 2023 г. по произведено количество метално олово България заема пето място от страните членки и производители при шеста позиция една година преди това. Това е и в резултат на закриване на мощности за производство на метали от първични рудни концентрати в ЕС поради намалена ефективност, високи екологични изисквания, недостиг на суровини, действието на схемата за търговия с емисии и ръст на техните цени. Това са фактори, които оказват влияние на цялата икономика на Европа и водят до намаляване на промишленото производство, посочи експертът.
Компаниите в България
По данни на НСИ в икономическа дейност „Производство на основни метали“ се отчитат 100-120 фирми, от които около 10 са големите металургични предприятия, определящи облика на българската металургична индустрия, коментира председателят на БАМИ. От началото на демократичните промени сред големите инвеститори, напуснали страната ни, беше индийската „Митал“, напомни експертът и допълни, че не винаги напусналите страната ни инвеститори са били коректни към изпълнението на ангажиментите си по приватизационните договори. Като цяло за този период в България са изцяло закрити две големи предприятия от бранш „Металургия“: „Елисейна“ – производител на нерафинирана мед, и „Кремиковци“ със затворен технологичен цикъл за преработка на руда до разнообразни крайни металургични дълги и плоски продукти. Оловно-цинков комплекс (ОЦК), гр. Кърджали, също беше изцяло закрит, но сега там оперира българската фирма „Хармони 2012“ – член на БАМИ. От наличните на площадката депонирани отпадъци (шлаки) от минали периоди се извличат съдържащите се в тях цветни метали (предимно цинк). Това е един добър пример за кръгова икономика, която води до ефективно и екологично оползотворяване на съхранявани и замърсяващи природата индустриални отпадъци. Депа за промишлени отпадъци има много в страната и чакат своите инвеститори, коментира председателят на БАМИ.
В бранша работят национални и чуждестранни фирми, но от големите производители и преработватели на метали преобладават тези, които са собственост на външни компании. Но има мощности и производства на български инвеститори, които постигнаха устойчиво и конкурентно развитие, посочи експертът. Такива са производителите на олово и цинк в България, като пример за това е КЦМ АД, която е една от най-големите компании, собственост на български инвеститори, с висок принос в секторните и национални показатели.
Сериозен подем сега се наблюдава в екструзията на алуминиеви профили, които намират широко приложение в строителството, в автомобилната индустрия, при изграждането на соларни системи, в машиностроенето, каза Никола Рангелов. Сред тях са завод „Етем“ в София и „Алкомет“ в Шумен.
Пазари
За тази година се очаква металургията на България да отчете традиционните 12-15 процента дял на своята продукция в общия стоков износ на страната. Основният пазар за българската металургична продукция е Европа, като около 60-70 процента от целия износ е предназначен за страните от ЕС. Наша продукция се изнася и в някои регионални пазари – съседни на България държави, както и в Северна Африка, като за тези държави по отношение на цветната металургия се наблюдава ръст на износа. Нови пазари за металургичното ни производство са бившите републики в състава на СССР, където нашата индустрия активно работи за създаването на стабилни и дългосрочни контакти, отбеляза председателят на БАМИ.
Сред компаниите от бранша има и такива, които изнасят около 98 процента от продукцията си – например „София мед“ – най-големият индустриален работодател в столицата. Голяма част от монетите, които са в обращение на европейския пазар, се правят от сплав, произведена от това предприятие, каза Никола Рангелов.
Цените на металите и строителството
По отношение на повишението на цените на металите експертът посочи, че техният ефект върху цените на строителството е преувеличен. Цените на черните метали са стабилни, без промяна, но дори и при евентуално поскъпване на вложения метал отражението върху цената на строежа е минимално, коментира Рангелов и допълни, че основно тегло имат довършителните работи. Освен това, когато се ползват метали от трети страни, които са по-евтини от европейските, това би трябвало дори да доведе до спад в строителните цени, нещо, което не се наблюдава, но рефлектира главно върху българските металургични производители, посочи експертът. Българският производител е изключително екологичен, спазва всички норми на европейското законодателство и не е редно при внос от държави, в които или няма подобно законодателство, или то не се спазва, да няма реакция, смята председателят на Асоциацията.
Инвестициите
Българската металургия е сред браншовете с най-голям размер на годишните инвестиции в страната. Средно между 300 и 500 милиона лева са вложенията на предприятията и голяма част са в екология, каза председателят на БАМИ. По отношение на технологиите фирмите вече са достигнали обновление на световно ниво. Такъв пример е КЦМ АД с внедрената най-нова за света високотехнологична схема за производство на олово. За да бъде конкурентоспособна, инвестиционният процес в металургията продължава. „Алкомет“ АД в гр. Шумен започна нова инвестиция от 150 милиона лева, насочена към увеличаване на производствения капацитет, усвояване на нови продукти с високо качество, като допълнение към екологичните им инвестиции. „Аурубис България“ представи своята 4-годишна инвестиция за 800 милиона лева, която е с висок екологичен ефект, напомни Рангелов. Предприятието ще разшири производството си на катодна мед и соларните си мощности и вероятно ще се превърне в един от най-големите производители на слънчева електроенергия в България, допълни той.
Инвестициите в автоматизация на металургията в България са високи, има отделни цехове и производства без присъствие на работници в тях. Управлението на процесите е изнесено в командните зали. Вече има примери за използване на изкуствен интелект. Но все пак не може да се очаква процесите да бъдат изцяло роботизирани, защото в някои водеща е оценката на квалифицирания персонал. Такива процеси има при производството на сплави и специфична продукция, посочи председателят на Асоциацията.
От над 35 000 души в началото на прехода, в момента заетите в металургията в България са около 12 000
В металургичния бранш в България пряко са заети между 10 000 и 12 000 души при 35 000 човека преди закриването на „Кремиковци“, приватизацията на „Стомана“ – Перник и някои други големи предприятия от сектора. В момента непряко с бранша са ангажирани между 60 000 и 75 000 души, докато преди те са били най-малко стотина хиляди, каза председателят на БАМИ.
В цветната металургия средната заплата достига вече 3000 лева, а в черната е около 2700-2800 лева.
Секторът изпитва дефицит на кадри, особено при разкриването на нови производствени площадки, като най-търсени са монтажниците. Квалифицирани кадри в бранша все още има, но проблем възниква при напускане, защото се изисква определено време, за да се създадат нови – подготвени. Трудности има и при вноса на работна ръка от трети страни, особено от държави, за които сякаш по подразбиране се предполага, че хората оттам са потенциални емигранти за държави от Западна Европа. Сред тях са Бангладеш, Индия, Пакистан, Непал, разказа председателят на БАМИ. Хора от тези държави, заети в някои браншове в България, напускат страната ни, но когато работодателят предлага добри заплати, отношение и условия на работа, тези работници не биха напуснали страната, посочи Рангелов.
Успешно се интегрират на нашия пазар работниците от Узбекистан, Казахстан, Туркменистан. Украйна има добре развита металургична индустрия и нашият бранш разчиташе много на квалифицирани украински бежанци, търсещи реализацията си в Европа. За съжаление нито един украински гражданин не се включи в пазара на труда в нашия сектор дори и в „Промет“, който е украинска собственост, посочи председателят на Асоциацията. Сред причините са неефективните действия на институциите и изключително дългите срокове за обработка на документи у нас, както и по-атрактивните заплати в сектора в други европейски държави. По неофициални данни браншът може да осигури от 500 до 1000 работни места, посочи председателят на БАМИ.
