На 6 ноември 1890 г. в София се ражда голямата българска художничка Бистра Винарова, творец от художествения авангард между двете световни войни. Бистра Винарова расте в столицата на България, която в края на XIX и началото на XX век с бързи стъпки се модернизира – австрийски, чешки, немски, а по-късно и български архитекти, инженери и художници извайват облика ѝ на европейски град. Преустроен и модернизиран е Княжеският дворец, открива се част от сградата на Народното събрание, започва строителството на Софийския университет, построени са Лъвов и Орлов мост, изгражда се и най-големия софийски парк – Пипиниерата (по-късно Борисовата градина). От 1900 г. София светва, тръгват и трамваите. Европейската динамиката се предава и на българската столица.
Семейство Радеви заминава отвъд океана след трудните годините в Турция, особено трудни за Симеон Радев, поради честите му пътувания между новата столица Анкара и Цариград, съпроводени от горещини през лятото и върлуващата малария. Бистра Радева не пътува до Анкара, нейният съпруг щади крехкото ѝ здраве, за което полага грижи още от запознанство им във Виена.
На брега на Босфора тя не скучае, познава града и неговата култура от предишните визити. Там пристигат, за да я навестят нейните приятели художници. Особено радостна от тези срещи е Ани Шрьодер, с която споделят общи възгледи за изкуството и житейски проблеми. В трудните дни семейството все пак намира време за радости и забавления.
Заминаването на Бистра Винарова за Вашингтон е специално преживяване. Това не е първото ѝ пътуване до Америка, но този път е в друго качество, с други ангажименти, към които се налага да се адаптира в американската столица. Подрежда дома им така, че да е подходящ за срещи, които биха били от полза за мисията на нейния съпруг.
Двамата организират събирания на чай, на вечеря. Самите те ходят на гости на други пълномощни министри. Съхранени са много снимки за спомен от тези приятни, но и ползотворни мигове.
С някои от представителите на чуждестранните мисии остават семейни приятели и след завръщането им в Европа. Владееща няколко езика, образована, с много познания, Бистра Винарова е приятен събеседник. Общуването ѝ със съпругата на Пол Клодел създава приятелски отношения с нея, както и със самия Пол Клодел (Paul Claudel, 1868 – 1955) – френски поет и драматург, по-късно член на Френската академия, дипломат, чиято сестра е известната скулпторка, ученичка на Огюст Роден, Камий Клодел.
В разговори и писма Клодел е споделял с Бистра Винарова тъгата за участта на своята по-голяма сестра (Френската биографична кинодрама „Камий Клодел“ от 1988 г. трогва публиката и е високо оценена от критиката). Съществува и една бащинска обич от страна на Пол Клодел. Той остава за Бистра Винарова личен приятел и религиозен наставник – запазени няколко писма между тях по теологични и философски въпроси.
Многогодишна е връзката на големия френски писател и неговото семейства със семейството на Симеон Радев и Бистра Винарова – запазени са снимки от техни общи пътувания, писма от по-късните години. За това интелектуално приятелство съществува основа, Б. Винарова е познавала творчеството на Клодел още от годините на следването си в Дрезден, Германия.
В САЩ Бистра Винарова се среща с много хора от политическия елит. Семейство Радеви се познават и са в добри отношения с президентите Х. Хувър и Ф. Д. Рузвелт.
Общуват с други видни представители на политиката, бизнеса, общественици.
В техния дом гостуват и художници, писатели, журналисти. Самите те посещават изложби, концерти, проявяват интерес към всичко, което става в Америка, не само в столицата.
Във Вашингтон Бистра Винарова отново отваря душата си за изкуството. Нямаме достатъчно сведения дали е рисувала, но имаме достатъчно сведения за срещи с художници и най-вече нейните връзки с интелектуалци в американската столица. Тук се запознава с Тереза Бърстейн (Theresa Bernstein, 1890 – 2002), която рисува неин портрет.
Особено щастлива е Бистра Винарова да се срещне със своя учител Ханс Хофман, който отново я насърчава да продължи заниманието си като художник. Сприятелява се със родената в Рим италианска скулпторка Фауста Витория Менгарини (Fausta Vittoria Mengarini, 1893 – 1952), която споделя с нея професионални и житейски проблеми по време на работата в САЩ, както и с други творци.
В късните си спомени семейството отделя внимание на познанството си с Езра Лумис Паунд (Ezra Loomis Pound, 1885 – 1972), американски поет и музикант, представител на модернизма, в спомените им обаятелен, темпераментен, чиито прояви много забавлявали семейство Радеви. Бистра Винарова го срещала и в Париж.
За отбелязване е, че семейство Радеви, не само четат произведенията на Юджийн О’Нийл (Eugene O’Neill), но и имат срещи с него, за което свидетелства по-късно техният син Траян Радев.
Симеон Радев оценява слабостта на съпругата си към Париж – европейската артистична столица, града на изкуството. Дава ѝ възможност, освободена от светски ангажименти към легацията, да пътува в Европа и най-вече във френската столица.
Както по-късно тя споделя в семейните спомени, следват ненаситни обиколки из парижките улици, църкви, галерии, музеи. С приятелки ще посети ателиетата на Матис, Дерен, Брак, Жорж Папазов, Деспио, който ще я заведе в ателието на Роден. По-късно пред сина си ще си спомни за срещи с Пабло Пикасо, Алехо Карпентиер, Иля Еренбург, Луи Арагон. Сред писатели вниманието ѝ задържа Андре Жид. Нейните приятелки, с които пътува, ѝ помагат да открие новите идеи и влияния в Европа.
Бистра Винарова следи и литературния живот в България. Заедно със Симеон Радев възторжено посреща поемата „Чеда на Балкана“ на Кирил Христов и както отбелязва Симеон Радев, тя, която чете в оригинал световна поезия, знае какво е добра поезия, може да оцени поетичното достижение на Кирил Христов и, като художник, намира великолепно изградени портретите.
В много от писмата си до свои приятели и познати Симеон Радев отбелязва позицията на съпругата си Бистра Винарова както по отношение на събития, така и по отношение на прояви в областта на литературата, мнението ѝ за дадени личности, като винаги отбелязва стойността на нейната позиция, подплатена с изключителната ѝ култура и образование.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
