Политическата обстановка във Франция през последните месеци е особено динамична. Преди дни стана ясно, че президентът Еманюел Макрон посочи за втори път Себастиан Льокорню за премиер, седмица след като последният подаде оставка часове след обявяване на кабинета му. Днес Льокорню се изправи пред първия си вот на недоверие, който обаче беше преодолян, след временна отмяна на спорната пенсионна реформа.
Министър-председателят Себастиан Льокорню реши да спре временно пенсионната реформа, което доведе до подкрепата на депутатите от левицата.
Първият вот на недоверие, предложен от крайнолявата формация „Непокорна Франция“, получи 271 гласа, а за падането на правителството бяха необходими 289 гласувания.
Вторият предстоящ вот на недоверие е поискан от крайнодесния „Национален сбор“.
Льокорню обяви в Националното събрание, че планира да отложи пенсионната реформа „до президентските избори“ през 2027 г.
Това временно спиране на неотдавна приета реформа, която предвижда повишаване на минималната пенсионна възраст до 64 години, ще струва „400 милиона евро през 2026 г. и 1,8 милиарда през 2027 г.“ и „ще трябва да бъде компенсирано чрез икономии“, уточни той в речта си за представянето на правителствената програма.
Тази поправка, символизираща втория мандат на президента Еманюел Макрон, е основен фокус на политическите разговори в страната през последните седмици.
Въпреки, че формациите „Непокорна Франция“ и „Национален сбор“ не разполагат с достатъчно депутати за свалянето на правителството, министър-председателят може да бъде заменен, ако социалистите и други леви групи се присъединят към тях.
Социалистическата партия, която не участва в управляващата коалиция, настоява за отмяна на закона.
Борис Вало, лидер на социалистите в Националното събрание, посочи, че колегите му са готови да поемат „риска“, но подчерта, че няма да гласуват за вотовете на недоверие. Вало определи замразяването на реформата като „начало“ на окончателната ѝ отмяна.
Страната преживява безпрецедентен период на политическа нестабилност след разпускането на Националното събрание през юни 2024 г., което доведе до парламент без ясна мнозинства, разделен между левицата, център-дясното и крайната десница.
„Отсега до януари 2028 г. няма да има повишаване на възрастта за пенсиониране“, увери Льокорню.
Проектобюджетът за 2026 г. беше одобрен в началото на седмицата по време на първата сесия на Министерския съвет на второто правителство на Льокорню.
Предвиденият дефицит на Франция „е сведен до 4,7%“ от БВП и „трябва да остане под 5% в края на дискусиите“ в парламента, потвърди министър-председателят.
„Не можем да поставим страната в дългосрочна зависимост от чужди кредитори и няма да позволя публичните финанси да излизат от контрол“, заяви той, напомняйки, че Франция, като втората по величина икономика в еврозоната, има огромен дълг.
Миналата година бюджетният дефицит достигна 5,8% от брутния вътрешен продукт, далеч над целта на ЕС от 3 процента. Към края на първото тримесечие на 2025 г. публичният дълг на страната ще възлиза на 3,346 трилиона евро, равно на 114% от БВП.
Льокорню призна „някои аномалии“ в данъчната система за богатите и обяви намерението си да поиска „извънреден данък“ от най-богатите французи в съществуващия бюджет.
Ако парламентът не успее да приеме бюджета за 2026 г., „единствените, които ще се радват на подобна криза, не са приятели на Франция“, предупреди той.
Речта на Льокорню бе посрещната с аплодисменти и неодобрителни коментари в парламента, като представителите на Социалистическата партия ръкопляскаха ентусиазирано, когато премиерът обяви решението си относно пенсионната реформа.
Това решение рискува да заличи основната икономическа мярка на президента Еманюел Макрон в момент, когато Франция се сблъсква с критични финансови проблеми, оставяйки го почти без вътрешнополитически успехи след осем години управление. Също така, това е признание от страна на Макрон, че отказът от реформа е единственият възможен начин да осигури оцеляването на Льокорню, неговият шести премиер за по-малко от две години, според Ройтерс.
Франция е в най-тежката си политическа криза от десетилетия, докато редица малцинствени правителства се опитват да прокарат бюджети за намаляване на дефицита в спорове с врагове в парламента, който е разделен на три ясно определени идеологически блока.
Ходът на Льокорню да замрази пенсионната реформа не само че може да предизвика гнева на международните инвеститори, но и заплашва да настрои срещу него консервативните републиканци, които са против повишаването на данъците и настояват за по-строги икономии, добавя Ройтерс.
Все пак Льокорню получава известна подкрепа, когато Лоран Вокие, лидер на „Републиканците“ в долната камара, приема помирителна позиция, като казва, че е по-добре да се постигне съгласие за бюджета, отколкото да се рискува с нови избори. „Франция има нужда от бюджет“, добави той, изтъквайки, че забавяне на приемането на закона ще влоши още повече дефицита.
Льокорню предлага съкращения на разходите от 30 милиарда евро (35 милиарда долара) и целева стойност на дефицита от 4,7 процента. Независимият финансов регулатор на Франция нарече тези планове утопични и предупреди, че мерките за затягане може да не се реализират, ако правителството му падне.
Няколко часа преди речта на премиера, Еманюел Макрон натисна социалистите, като заяви на заседание на Министерския съвет, че ще разпусне парламента, ако правителството бъде свалено отново с вот на недоверие. Той подчерта важността на институционалната стабилност и компромисите, според говорителя на правителството.
Преназначаването на Льокорню е широко възприемано като последен шанс на Макрон да вдъхне живот на втория си мандат, отбелязва АП.
Предишният опит на макрониста да състави правителство срещна сериозни критики и той подаде оставка миналата седмица на следващия ден след обявяването на министрите си.
