Има едно място в Италия, което е втората Ватикана за вярващите, а за мнозина българи е било образователно лоно в далечното минало. Лорето е град и община в италианската провинция Анкона. Историята свързва града с България – тук са се учили стотици българи, сред които и Петър Парчевич, които по-късно поставят началото на българското Възраждане.
Градът е известен с базиликата „Санта Каза“ – място за поклонение на вярващите католици. Тази базилика е на второ място за поклонение след базиликата „Свети Петър“ в Рим.
Тук се намира къщата на Света Богородица, Casa santa, на Черната Мадона. Тази къща, в която е родена и живяла Дева Мария, e транспортирана от Назарет в Лорето от търговците Ангели през 1291-1294 г. Интересна е легендата за преместването на Назаретския дом на Светото семейство, в италианския град Лорето през 1294 г. Този дом се състои от 3 стени. Според преданието, ангели са пренесли Къщата от Назарет до Далматинския бряг и по-късно до Лорето. Стените са с мраморна облицовка, реализирана от ренесансови майстори, по рисунки на италианския архитект и художник Браманте. Вътре в Дома, статуя на Мария с Исус от кедрово дърво замества изгорелия в пожар оригинал.
В Лорето историята има и българска връзка. Благодарение на застъпничество на първите български католически епископи Петър Солинат и Илия Маринов много будни момчета от Чипровци и павликянски села от Дунав до Пловдив през XVII в. получават образованието си в Илирийския колеж в Лорето (известен още като „Лоретската колегия“). На всички тях са оттпускани шест-годишни стипендии. По-известен сред степендиантите е Петър Парчевич. В турските документи българите са били записвани със собственото име и с името на бащата (фамилното име не е съществувало). В колежа българите са били регистрирани с фамилия съставена от бащиното име с наставка „-ич“ (подобно на хърватите). Над 100 българи за преминали през колегията.
