Едно от най-хубавите неща във френския национален отбор по футбол е присъствието на талантливия Килиан М`Бапе. С него е свързана и голямата надежда на „петлите“ за втора световна титла това лято в Русия. Любипотното е, че нападателят не е бил роден, когато през 1998 г. Лоран Блан и тогавашните му колеги вдигнаха трофея пред собствена публика. Легендарният защитник бе върнат от сайта на световната футболна асоциация ФИФА две десетилетия назад, за да разкаже за големия триумф на французите. За съжаление, той не успя да играе в мача за титлата, тъй като на полуфинала срещу Хърватия получи червен картон.
- 20 години след най-големия момент във френската футболна история кажете три думи, с които свързвате този момент?
- Първата дума е работа. И то много работа. Особено преди началото на световното първенство. Нашият успех също се свежда до почти съвършена подготовка. Треньорският щаб ни подложи на тежка физическа подготовка. Тя обаче даде резултат и ние бяхме в смазваща форма. Това особено си пролича във финала с Бразилия, който спечелихме с 3:0. Колкото повече напредваше турнира, толкова повече навлизахме в тази форма. Втората дума е забавление. Защото ние преживяхме много неща заедно, бяхме дълго време едни до други, което по принцип не е лесно. Отделните характери се превърнаха в колектив. И накрая идва думата победа. Тя винаги е крайната цел, най-важното нещо в спорта. Всички влагат много усилия, но накрая само един отбор е на върха. Така ние изпитахме радостта да бъдем този отбор. Спечелването на световното първенство е нещо прекрасно, а победите с фланелката на родината са още по-специални. Те носят повече забавление, повече вълнение, повече от всичко.
- Вие бяхте героят в 1/8-финала с Парагвай, когато вкарахте „златен гол“ в продълженията. Какви са спомените ви от този мач?
- Спомням си, че беше много трудно да вкарам този гол. Съперникът ни създаде повече проблеми от всеки друг на това първенство. Това беше единственият мач, в който ние не контролирахме събитията. Удоволствието, което усетихме при тази победа, бе възнаграждение за цялата ни борба. Това беше моментът, в който осъзнахме, че пътят ни е само напред.
- Вие сте защитник. Какво правихте толкова напред в нападението на тима ви?
- По принцип нямам работа там, но идва време, в което трябва да пробваш най-различни възможности. И ако една от тях е успешна, чувството е велико. Може би ако не бях вкарал и се бе получила опасна контраатака, щях да бъда обвиняван. Но за моя радост, топката влезе в мрежата и този гол ни отвори пътя към четвъртфиналите и титлата.
- В полуфинала срещу Хърватия получихте червен картон при резултат 2:1 за Франция. Какво беше чувството, че трябва да пропуснете финала?
- Казах го преди 20 години, ще го кажа и сега: Направих грешка! Хърватите изпълняваха фаул близо до нашата врата и аз ударих Славен Билич в лицето. Бях предизвикан, защото той ме държеше за кръста. Това, естествено, не може да ми е оправдание. Сгреших! Но това си е част от моята история, от моето световно първенство. Във футбола е така – когато те изгонят, пропускаш следващия мач. А когато те изгонят на полуфинала, пропускаш финала. Допуснах грешка, която щеше да е още по-трудна за изживяване, ако бяхме загубили. Не забравяйте, че ние изоставахме с 0:1 след първото полувреме в този мач. За първи път ние бяхме догонващи в резултата на това световно. Реагирахме и изравнихме, а след това стигнахме и до втори гол. Благодарение на моята постъпка, завършихме мача с човек по-малко, но за радост победихме.
- Нещата се промениха много за вас след спечелването на титлата. Франция е с традиции във футбола, но за първи път стана част от малкото семейство на световните шампиони. Силата на този тим, според всички, бе атаката. Но не мислите ли, че и стабилната защита бе в основата?
- Да, но е по-добре да имате голям потенциал в предни позиции, защото там е по-трудно да се намерят добри играчи. Не казвам, че е по-лесно да откриете добри защитници, но има вероятност да срещнете много повече от тях, отколкото талантливи футболисти, които могат да вкарат голове. Също така е по-лесно да се предотврати вкарването на голове, отколкото да се вкарат.
- Има ли настоящата генерация силите да спечели световната титла?
- Талантът го има. Няма много други отбори с такъв потенциал в атака. Може би им липсва зрялост и опит, но няма как да искаме те да са едновременно млади и опитни. Това е невъзможно. Целта е успешно да се съчетае опитът на по-възрастните играчи с тези суперталантливи младоци, които имаме в ръцете си. Ако трябва да съм обективен, в Русия ще има по-големи фаворити от Франция. Но Франция има потенциала да направи присъствието си на това световно забележимо и запомнящо се, а защо не и да постигне нещо голямо.
