„Бенковски беше рус, с тънки руси мустачки, висок, но в гърба при плещите малко наведен. Пръстите на ръцете му бяха дълги и в края малко изострени“.
Така Михаил Маджаров – племенник на Бенковски, предава впечатленията от последната им среща, станала в Цариград през есента на 1875 г.
Не само това описание, но и спомените на други съвременници на Бенковски съвпадат с образа от неизвестна до този момент снимка, за която се предполага, че вероятно е запечатала образа на големия български революционер.
Снимката е била известна на служителите в Дирекция на музеите – Копривщица, но никога никой не забелязал приликите с Бенковски.
Причината снимката да попадне в полезрението на изследователите е статия за Бенковски, която опровергава твърденията в друга статия за това, че единствената приета до момента оригинална снимка на Бенковски, всъщност не е негова.
През 2012 година списание „Култура“ публикува изследване на Мартина Балева, според което кадърът е запечатал всъщност османски интелектуалец.
През 2019 година уредникът в музея на Бенковски в Копривщица Светлана Мухова забелязва несъответствия в твърденията на Балева. Едно от тях е за т.нар. дивит – мастилница, втъкната в пояса. В статията на Балева от 2012 година се твърди, че познатата ни снимка на Бенковски не може да е негова, защото той изпитвал неприязън към по-образованите към него, като тя се позовава на „Записките“ на Захари Стоянов.
Според Мухова обаче в случая не става въпрос за дивит, а за елемент от дрехите на копривщенските абаджии. Така тя решава да напише статия по въпроса. А за да я илюстрира иска от колегите си от архива снимки, които да показват традиционното облекло на копривщенци от този период.
Колежката ѝ Катя Мрънкова изпраща новата предполагаема снимка на Бенковски.
Снимката, която открихме в нашия архив, не беше непозната. В миналото сме я ползвали за етнографска експозиция, посветена на облеклата на копривщенци. Тя обаче никога не беше попадала в контекста и разговора за Георги Бенковски. Това, което ни накара да обърнем внимание на приликата, беше фактът, че снимката попадна в статия за Георги Бенковски“, разказа в интервю за ДЕБАТИ.БГ Светлана Мухова.
Едва след като статията ѝ е публикувана в бр. 2 на сп. „Минало“ през 2019 година, тя се вглежда по-внимателно в новооткритата снимка и забелязва поредица от съвпадения и поразителни прилики с Георги Бенковски.
На снимката всъщност са изобразени двама мъже. В единия от тях тя успява да различи Танчо (Атанас) Шабанов – копривщенец, участник в Априлското въстание. В спомените си той разказва за срещата си с Гаврил Хлътев (рожденото име на Бенковски, бел. ред.) в началото на октомври 1875 г. в Цариград при Руското посолство, в близост до което се е намирало известното по това време ателие на фотографа Паскал Себах –
студиото, в което е направена единствената засега известна снимка на Бенковски.
Както на нея, така и на новооткритата предполагаема снимка на революционера, е отбелязан издателят чрез гравюри, указващи наградите, които той е печелил.
Това са печати, които отразяват награди, получени от фотографа през годините. Последният, най-късен, е от 1873 година от Виенското изложение и той е поставен като изображение на гърба на снимките. Това показва, че снимката не може да е направена по-рано от 1873 година, а след това, разказва Мухова.
Тази датировка показва, че новооткритата снимка може да е направена наистина в периода, в който Шабанов и Бенковски се срещат в Цариград. Но този факт не потвърждава самоличността на втория човек, за когото се предполага, че е Бенковски.
На пръв поглед лицето на този човек няма нищо общо с образа, който познаваме от единствената засега призната официална снимка на революционера – мъжът е доста по-слаб, с хлътнали очи и остри черти на лицето.
Проф. Пламен Митев, който е експерт в областта на Възраждането, не се наема да потвърди, че на новооткритата снимка е запечатан образът на Бенковски в един по-късен етап от живота му.
Затова се стига до необичайно решение – историците се обръщат към експертите в криминалистиката.
Директорът на музеите в Копривщица Кунка Неделева предлага да потърси съдействието на Научноизследователския институт към МВР за извършване на експертиза, която да даде по-сигурен отговор на възникналите въпроси.
Експертизата е извършена от Йордан Далуков и Ангелина Докова – вещи лица, специалисти в областта на лицевата идентификация в сектор „Идентификационни изследвания“, и Кремена Илиева – вещо лице, специалист в областта на почерковите изследвания в сектор „Документни изследвания“ към Научно-изследователския институт по криминалистика – МВР.
Резултатите от експертизата потвърждават предположението за Танчо Шабанов. Те са категорични, че това е той, като заключението е подпомогнато от големия брой запазени негови фотографии. Това дава възможност за прецизна лицева идентификация.
По отношение на Бенковски експертизата не дава категорично заключение,
тъй като са констатирани и различия на двата образа.
Констатирани са обаче и значителни сходства в характерни признаци и елементи като широчината на челото, специфичната асиметрия на лицето, дебелината на устните, съвпадение в точното местоположение на веждите, очите и носа. Отбелязва се пълно съвпадение на ръста, а самата Светлана Мухова забелязва и съвпадение в описанието на ръцете на Бенковски, дадено от неговия племенник.
Липсата на други запазени фотографии на Бенковски правят невъзможно категоричното заключение на криминалистите. За това им пречи и малкият размер на снимката, която при увеличение не придава в точност детайлите на лицето.
Светлана Мухова обаче попада и на други съвпадения. Като например облеклото, което на двете снимки е почти идентично, а „истинският“ и предполагаемият Бенковски на двата кадъра
са се подпрели на един и същи постамент.
Винаги има вариант той да е използвал облекло от реквизита на ателието, но пък самият избор на точно тези дрехи, показва същия вкус на този човек – дрехи, каквито са се харесвали и на Бенковски, коментира Мухова.
Дали има открита нова снимка на Бенковски, това все още предстои да бъде установявано с категоричност. Мухова и нейните колеги са убедени, че фотографията трябва да бъде показвана, въпреки критиките, че не може да се търси никакъв паралел с образа на Бенковски.
„Затова ние сме на мнение, че като популяризираме тази снимка, може да се появят нови доказателства, които да отхвърлят или доказват тези твърдения“, казва Мухова.
Според нея има колекционери и хора, които притежават в личните си архиви снимки. Може да бъде открито копие на тази снимка, може да бъдат открити и други документи, които да потвърдят или отрекат тезата на Мухова.
