Белият дом разкритикува решението на Нобеловия комитет, който връчи днес Нобеловата награда за мир на венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо Пари́ска, вместо на американския президент Доналд Тръмп. Въпреки че и Тръмп, и Мария Мачадо са на една и съща страна спрямо режима на президента Николас Мадуро, Белият дом е на мнение, че Тръмп заслужава наградата повече.
„Президентът Тръмп ще продължи да сключва мирни споразумения, да слага край на войни и да спасява животи. Той има човеколюбиво сърце и никога няма да се появи някой като него, който може да премести планини единствено със силата на волята си“, написа в социалната мрежа „Екс“ говорителят на Белия дом Стивън Чунг. „Нобеловият комитет доказа, че поставя политиката над мира“, добави той.
Коя обаче е тазгодишната носителка на Нобеловата награда за мир?
Мария Корина Мачадо Пари́ска е водещ венецуелски политик, икономист и активист, родена на 7 октомври 1967 г. в Каракас, Венецуела, в семейството на индустриалец от стара местна фамилия.
Завършва индустриално инженерство в Католическия университет „Андрес Бейо“ и специализира финанси във Висшия институт по администрация.
Първата си значима политическа роля придобива през 2002 г., когато основава гражданската организация „Сумате“, насочена към наблюдение на изборите и насърчаване на демократичните ценности във Венецуела.
Тя е активен критик на авторитарното управление на президента Николас Мадуро и социалистическия режим, което ѝ навлича сериозни репресии.
През 2010 г. е избрана за депутат в Националното събрание и служи до 2014 г., когато е изгонена по политически причини след участието ѝ в протестни движения срещу режима. През 2012 г. основава либералната партия „Ела, Венецуела“, която става един от водещите опозиционни субекти.
Мария Корина Мачадо е ключова фигура в организирането на масовите протести срещу политическата криза във Венецуела през 2014 г. и продължава да насърчава демократичния преход чрез национални и международни инициативи.
През 2023 г. се кандидатира за президент на изборите през следващата 2024 г. Изборните власти във Венецуела обаче блокираха кандидатурата ѝ. Тогава тя подкрепи кандидатурата за президент на Едмундо Гонсалес Урутия.
На изборите през 2024 г. опозицията се мобилизира и събра документация, според която Урутия е бил действителният победител във вота. Режимът във Венецуела обаче обяви за победител настоящия венецуелски лидер Николас Мадуро и затегна хватката около властта.
Репресиите срещу дисидентите във Венецуела се засилиха, след като Националната избирателна комисия, в която преобладават хора, верни на Мадуро, го обяви за президент за трети мандат, макар и манипулацията на резулатите от вота да бе очевидна, отбелязва Асошиейтед прес.
Резултатите, обявени от Изборния съвет на Венецуела, доведоха до избухването на протести в цялата страна, на които правителството отговори със сила. Над 20 души загинаха.
Събитията в южноамериканската страна сложиха край на дипломатическите ѝ отношения с редица държави, включително с Аржентина.
Мачадо бе принудена да премине в нелегалност. Тя не се е появявала на публични места от януари тази година. В същото време венецуелски съд издаде заповед за ареста на съмишленика ѝ Едмундо Гонсалес Урутия, който получи убежище в Испания.
АП посочва, че преди обявяването на Нобеловия лауреат за мир се е говорило усилено, че може наградата да бъде връчена на американския президент Доналд Тръмп, като тази вероятност е била подхранвана отчасти от самия него. Основанието беше най-вече договореното на първи етап мирно споразумение между Израел и радикалната палестинска групировка „Хамас“, воюващи в ивицата Газа от 7 октомври 2023 г.
Според екперти норвежкият Нобелов комитет обикновено се концентрира върху продължителната борба за мир, пропагандирането на приятелските отношения в международната общност, както и безмълвната и усърдна работа на институциите, които утвърждават тези цели.
През октомври миналата година Мария Корина Мачадо и Едмундо Гонсалес Урутия бяха удостоени с наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2024 г. Председателката на Европейския парламент Роберта Мецола обяви имената на лауреатите в пленарната зала в Страсбург след заседанието на Председателския съвет на ЕП, по време на което беше взето решението.
