През 2024 година, Конституционният съд (КС) отбеляза рекорден брой дела – цели 42, от които 16 бяха по искания на различни състави, като 11 от тях бяха отхвърлени. Това беше споделено от професор Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“, по време на представянето на новия брой на „Юридически барометър“.
През миналата година, КС взе 16 решения, което надхвърли средния брой от 2016 година насам (13 решения годишно).
Преминавайки към двадесет и третия брой на „Юридически барометър“, професор Вълчев отбеляза, че законодателният процес през 2024 година беше особено специфичен, заради съществените прекъсвания в работата на Народното събрание. Вместо обичайните 180-200 закона, бяха приети само 94, като почти пет месеца не беше имало нови закони, коментира проф. Вълчев.
Темата на 23-ия брой на „Юридически барометър“ беше „Българският граждански кодекс“ – гражданска инициатива за постоянно наблюдение и оценка на правния статус в България, водена от проф. Даниел Вълчев.
Постоянната тенденция от над 90% на законите да бъдат променяни и допълвани повече от веднъж на година продължава. Кодексът за социално осигуряване остава с най-високия среден брой на промени и допълнения – седем годишно, показва новият брой на списанието. Прегледът на законодателството за 2024 година разкрива стабилната тенденция измененията в законите да не се правят за подобрение, а поради невъзпълнение на срокове от институциите, посочват от инициативата.
В рамките на темата, екипът на „Юридически барометър“ повдига въпроса за необходимостта от приемането на български граждански кодекс, като започва дискусия за една от най-старите и незавършени задачи пред българския законодател – тема, която вълнува умовете на поколения български юристи в продължение на близо 100 години. Въпреки наличието на 11 кодекса в различни правни области, България е една от малкото европейски държави без собствен граждански кодекс, поясняват от инициативата.
Историята за създаването на български граждански кодекс, ангажираща усилията и откритията на най-добрите учени и опитни юристи, не трябва да се забравя, коментира професор Иван Русчев, преподавател по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и академик в Българската академия на науките. За него е от основно значение да се помни с цел да вдъхнови нови поддръжници, без които идеята ще бъде забравена. Необходимо е да се откажат от безкрайните оправдания, криещи безразличието както на законодателите, така и на част от юридическата общност, че въпросът за гражданския кодекс не е време, че изготвянето му е сложно или че липсват добре подготвени юристи, добави проф. Русчев.
В настоящата ситуация, Народното събрание трябва да се съсредоточи върху приемането на по-малко, но задълбочени законопроекти и да избегне грешките на предишните парламенти, заяви председателят на парламента Наталия Киселова по време на представянето на новия брой.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев отбеляза, че е изключително важно „да се има предвид значението на качеството на законодателството, преди да бъде прието“.
