Проведените в неделя избори 2 в 1 за пореден път показаха недостатъците на българската избирателна система.
Гласът е сила – да, ама не
На 9 юни, за избор на народни представители в 50-я парламент са гласували 2 073 730 души, от имащи право на глас 6 138 050. Това прави избирателната активност 34.41%, което е с около 6% по-ниска от избирателната активност на предишните парламентарни избори, проведени на 2 април 2023г.
За съжаление виждаме, че по-голямата част от българите са отказали да упражнят правото си на глас, което неминуемо води до доста оспорван резултат. Защото колкото по-малко са гласувалите, толкова по лесно се правят фалшификации. Истината, която българският гражданин упорито отказва да прозре е, че за да се бутне статукво, за да настъпи някаква промяна, е необходима висока избирателна активност. Но вина за отказа на хората да гласуват имат и самите политици и партии, които жадни за един-двама депутата в повече и някое и друго министерско кресло, хвърлиха страната ни в поредица от безсмислени избори, провеждани през няколко месеца, които не водят до категорична победа и мнозинство на нито една партия.
Компрометирането на машините успя
Резултатите показват, че с хартия за Народно събрание са гласували 63.98% от избирателите (или 1 358 008 души), а останалите 39.02% (764 968 души) са избрали машинните устройства. За справка, година по-рано с машини са гласували 59.12%. Този срив e обясним, предвид изключително спорното решение на ЦИК за премахване на машинното гласуване часове преди първия тур на местните избори през есента на 2023 г. и връщането им в употреба една седмица по-късно.
Отново недействителни бюлетини
По последни данни повече от 58 400 са недействителните бюлетини. Това всъщност са гласовете нужни за около 5-6 депутатски места. И въпреки, че числото в огромно и недопустимо за демократична държава, за каквато се смята България, то е в пъти по-малко от недействителните бюлетини от местните избори миналата есен, когато гласуването беше само с хартия. Тогава за недействителни бяха обявени 412 701 от гласовете за общински съветници, или 15,46% от подадените избирателни гласове. Нечувано!.
Данните от последните кампании, в които се гласуваше с машинни устройства, включително последната на 9 юни, ясно показват значително по-ниския дял на недействителните гласове – такива бюлетини има основно в секциите, в които се гласува с хартия.
Като добавим и факта, че 80% от изборните протоколи са били сгрешени, изводът е, че вотът на парламентарните избори, проведени на 9 юни, не е напълно реален. Той можеше да отрази наистина желанието на българския народ, ако имаше по-висока избирателна активност, ако нямаше недействителни бюлетини, ако СИК си вършеше работата и нямаше сгрешени протоколи и ако гласуването беше изцяло с машини, за да се ограничат манипулациите. Тогава и само тогава в България изборите могат да се нарекат честни.
