За пореден път парламентът не успя да избере свой председател, като за това ще бъде направен пети пореден опит в петък. В същото време станахме свидетели на разцепление в групата на ПП-ДБ, като първите подкрепиха кандидата на ИТН Силви Кирилов, а вторите – отказаха да направят това.
Ако бъде теглена чертата след поредния провал при избора на председател, са ясни няколко факта:
- Парламентът не може да заработи, а с това се проваля приемането на поредица от важни закони. Първият такъв е Законът за бюджета за следващата година, но не по-малко важни за законите, обвързани с усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост;
- Без избор на председател и формиране на парламентарни групи, президентът не може да връчи мандат за съставяне на правителство. Това означава, че служебният кабинет ще продължи да управлява. Последните дни станахме свидетели на това, как оглавяваният от Димитър Главчев (кадър на ГЕРБ и самият той председател на парламента) кабинет взе поредица от решения, които обслужват пряко интересите на новосформираната ДПС-Ново начало. Първо това бяха смените в областните управи, като кадри на ДПС-Доган, бяха заменени с кадри на ДПС-Пеевски и се стигне до последния случай с отдаването на сграда за партийна централа на „Ново начало“.
Правителството гони две администрации, за да настани „Ново начало“ на Пеевски
- По този начин страната се тласка към поредните предсрочни парламентарни избори, в които избирателната активност вероятно ще е отново на рекордно ниски нива, особено след последните сигнали за опорочаване на вота и нарушения на изборното законодателство, от което обаче очевидно отговорните институции – МВР и прокуратуата, не предприемат нищо.
Това, на което станахме свидетели при гласуването на председател на парламента, е разцепление в редиците на ПП-ДБ. Ръководството на „Продължаваме промяната“ обявиха преди дни, че ще оттеглят кандидатурата си за председател на парламента и ще подкрепят тази на Силви Кирилов.
От „Демократична България“ обаче изразиха мнение, че няма да подкрепят гласуване, в което участва и „Възраждане“. На практика с това свое решение последните блокираха избора на председател на парламента.
Разбира се, отговорност тук имат и всички останали партии, които можеха да направят също компромиси. Това са на първо място БСП, които, макар и издигайки безспорен професионалист и експерт като доц. Наталия Киселова, биха могли да направят този тактически ход и да побутнат за „отпушването“ в работата на парламента.
Колкото и странно да звучи за някои, това можеше да направи и първата сила – ГЕРБ. За тях обаче компромис не е възможен, защото, бидейки първи, те смятат, че председателят на парламента трябва да бъде техен. Въпреки че Конституцията не прави такова разграничение. Най-малкото, това че председателят на парламента не е задължително да е от първата политическа сила, е индикирано и чрез оглавяването на НС от най-стария депутат при първото заседание.
Вероятно изплашени от опита си при „сглобката“ и загубата на електорат, партиите, обявили се за носители на промяната, не смеят да правят „резки“ ходове, за да не изчезнат напълно от политическия живот у нас.
Получи се така, че за да не гласуват с „Възраждане“, от ДБ гласуваха с Борисов, Пеевски и БСП срещу кандидатурата на Силви Кирилов.
Цената на принципността обаче, която те спазват в решенията си, е че Борисов и Пеевски продължават да имат влияние в институциите и да ги управляват индиректно.
Заслужава ли си да бъдат чак толкова принципни и заслужава ли си всички ние да платим такава цена?
Ако бяха заложили на избора на Силви Кирилов, макар и издигнат от ИТН, ПП-ДБ така биха дали възможност на президента да назначи лице от „домовата книга“, което не гравитира около орбитата на Борисов и Пеевски.
Вместо това обаче се очертава Димитър Главчев да остане за още неопределен период от време начело на оперативната власт.
Очевидно е, че ДБ постъпиха абсолютно принципно, но това нещо практически изглеждат глупаво, понеже помогнаха на Борисов и на Пеевски да си запазят властта.
