Две кокоши яйца са част от музейната експозиция за историята на радиото в България „Проф. Д-р Веселин Димитров“. Оказа се, че българските кокоши яйца имат пряка връзка с радиоисторията на България.
Това разказаха уредниците тук, което е само една малка част от интересните и любопитни истории, които крие историята за родното радио, събрана в експозиция в сградата на Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.
Знаете ли, че в един период от историята, властта е запечатвала копчетата на радиото с червен восък, за да не могат да се въртят? Защо, може да разберете, ако идете да видите експозицията, събрана в сградата на ФЖМК на „Московска“ 49. Музейната експозиция тук съхранява историята на българското радио и дава възможност на всички да се срещнат с да я видят и да се докоснат до нея. – и със съхранена техника, и със снимки. Тук има уникални експонати, като първи микрофони на общественото „Родно радио”, радиоприемници и др. С част от експонатите е изградено аналогово радиостудио, в което всеки посетител може да се постави на мястото на радиоводещ или звукорежисьор например. Музейна експозиция за история на радиото изпълни 20 години на 27 октомври.
Края на 1929 г. за първи път прозвучава в ефир „Родно радио“, което след пробния период, от средата на 1930 година започва да работи. Първите думи, които прозвучали в радиоефира на България са: Ало, ало, Радио София. Така съобщили в нашия ефир, че се появява българско радио. Историята на радиото в България ни разказа Захари Миленков, който е един от уредниците тук. Мъжът е категоричен, че тази история е интересна и много поучителна. „Радиото в България тръгва първо като обществено – от общественици – хората, които отделят свои средства, възможности и правят първото „Родно радио“, както са го кръстили. То работи 4 години, след това материалната му база е национализирана“, обяснява Миленков и допълва, че така се повява държавното радио „София“. Самият той е работил много години в националното радио и още тогава започва малко по малко да събира материали, снимки, спомени за историята на радиото. Когато преминава да работи във Факултета по журналистика успяват с колеги да открият музея. Тук се гордеят, че всички експонати са дарения – от Софийският университет, от ФЖМК, Националното радио. Много ги радва, че имат дарения от много граждани от София и страната, които вместо да ги продадат, са ги дарили безкористно.
И сега на въпроса за кокошите яйца и защо имат такова значение за радиото, както и защото се запечатвали с червен восък радиоапаратите в един период от историята. Захари Миленков ни разкри това. Восъкът е, защото по време на Втората световна война нашите власти са се стараели да ограничат българското население да не слуша вражески радиостанции и са задължили всеки, който има радиоприемник да го занесе в полицията и там го запечатват, така е било до края на войната.
За кокошите яйца пък оказа се историята е много интересна. „Когато държавата взима решение и обявява конкурс за национален мощен предавател, се явяват няколко фирми, печели унгарска. Тогава немската държава за става зад своята фирма „Телефункен“ и казва: Ако не дадете на нея да направи националния предавател, то тогава ние няма да купуваме вашите кокоши яйца. А България изнасяла милиони кокоши яйца в Германия и това е било сериозно перо в бюджета на държавата. И тогава правят ново жури само от икономисти и казват: Печели „Телефункен“, разказа Миленков.
Какви истории крие още музейната експозиция, може да разбере всеки, който дойде тук. Входът е свободен. „Могат да дойдат всички хора, които имат интерес към радиото като такова, към неговата история, към интересните експонати, които показваме тук и да научат неща, които няма от къде да узнаят. Нито ги има в Интернет, нито пък са публикувани в отделни книги. За историята на радиото публикации има главно до 1944г. Следващият период очаква своите изследователи“, разказа Антоанета Радославова – историк на музиката в радиото, която също е уредник в музея. За сега, поради липса на достатъчно експозиционна площ, Музеят разказва за историята на радиото ни до към 1990 година.
