Едни виждат в него прагматик и центрист, други го упрекват, че се държи като ветропоказател – твърде често променя мнението си и не изпълнява дадените обещания. Кой е Киър Стармър, вероятният нов британски премиер?
Журналистите го смятат за твърде скучен, за да стане премиер. Казват за него, че в телевизионните дебати се проявява като „политически робот“, а вестниците го описват като „сърничка в светлината на прожекторите“, изброява АРД определенията, вече дадени на лидера на Лейбъристката партия Киър Стармър.
Той не е особено динамичен, няма способността да увлича другите. Но този, който иска политически театър, нека погледне енергичния Найджъл Фараж от дяснопопулистката партия „Реформаторски блок в Обединеното кралство“. Та нима Стармър ще става цирков директор, а не министър-председател?
Пътят му нагоре
Предизборното мото на неговата партия му подхожда: „Промяна“ на пръв поглед е постен девиз – като се има предвид, че всяка опозиционна партия обещава това, посочва АРД.
Но именно за това копнеят повечето британци след 14 години управление на торите, строгите икономии и провала с Брекзит: друго ръководство. Според някои вестници антипопулистът Стармър дори е точно това, от което има нужда страната.
Неговата история трябва да респектира. Баща му е бил производител на инструменти, майката – медицинска сестра. Парите често не достигали, разказва германската обществено-правна медия. Стармър изтъква това в интервютата си – вероятно, за да обърне внимание на произхода си. Повечето депутати в Лондон са от средната класа или от богати семейства, докато той е трябвало сам да си пробива път нагоре.
Майка му била тежко болна, което потискало неговата емоционалност и му се отразява и до днес, посочва още Стармър.
Сър Киър
Като адвокат в сферата на човешките права Стармър е защитавал природозащитници срещу „Макдоналдс“, успял е да извоюва обезщетения за миньори и е представлявал обвиняеми в страните от Британската общност, които са били осъдени на смърт.
По-късно Стармър заема ключова позиция в прокуратурата – служба, която му носи рицарско звание и титлата „сър“. Покрай това обаче някои членове на Консервативната партия и до днес го упрекват, че нито се е захващал с противоречиви случаи, нито е проявявал достатъчно твърдост.
Безмилостният
Стармър се насочва към политиката късно – с идеята да направи света по-добър, както заявява. На 52 години печели депутатско място, след което Джереми Корбин става партиен лидер и го кани в правителствения си екип, припомня АРД.
Социалистът Корбин се радва на подкрепа сред електората, но не и в собствената си партия – тъй като курсът му е твърде ляв, а и се твърди, че допускал антисемитски тенденции в собствените си редици. През 2019 година партията на Корбин се представи изключително зле на изборите и тя получи само 202 места в 650-местния парламент.
Ако се вярва на неговия биограф Том Болдуин, по това време Стармър вече отдавна планирал да поеме партийното ръководство – и то успешно, посочва АРД. През 2020 година той стана шеф на партията – с идеята да я обедини отново и да повиши доверието към нея.
И той я промени радикално: прогони някои членове заради вероятни антисемитски тенденции, подходи твърдо срещу лявото крило и се обяви против повторна кандидатура на Корбин. Критиците определиха това като чистка, а оттогава насам Стармър е описван и като „безмилостен“, подчертава германската обществено-правна медия.
Той всъщност е центрист
Стармър върна партията обратно в политическия център във Великобритания: повече се говори за закон и ред, отколкото за одържавяване или за повишаване на данъците. В предизборната си кампания той се концентрира върху избирателите, гласували традиционно за лейбъристите, които впоследствие се разочароваха и се обърнаха към консерваторите.
Поддръжниците на Стармър го наричат прагматик, човек на центъра. Критиците му пък го упрекват, че се държи като ветропоказател – твърде често променя мнението си, не изпълнява обещанията си.
Биографът му Болдуин казва, че той се държи по-различно от другите политици, тактиката му е по-скоро на юрист: вместо да започва с големи визии и да прави компромиси, когато се появят пречки, Стармър започва с малки практични маневри и постепенно си проправя път.
Завоят наляво не е изключен
Въпросът дали наистина е „човек на центъра“ или стратег, остава открит, отбелязва АРД. Политологът Тим Бейл не изключва вероятността под негово ръководство Лейбъристката партия отново да се насочи наляво.
Киър Стармър не е оратор като бившия премиер Тони Блеър – голямата надежда на лейбъристките, когато спечели убедителна победа през 1997 година и олицетворяваше новото начало. Стармър не е и радикален социалист като Корбин – както вече стана дума, за някои той е „политически робот“.
Ясно обаче е едно, подчертава германската обществено-правна медия: Стармър успя за кратко време отново да привлече избирателите към Лейбъристката партия. Ако се вярва на допитванията, тя може да удвои броя на депутатите си в Долната камара в сравнение с 2019 година.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
