Епископ Макарий от Главиница се изказа по въпроса, че когато не вземаме мерки срещу греха, той може да нарани както душата, така и тялото. Той ръководеше неделната литургия в църквата „Св. Успение Богородично“ в Попово, в съслужение с местни свещеници. На службата присъстваха множество миряни, на които Макарий поясни, че днешният ден бележи началото на Благословения рождествен пост и е свързан с важна притча, разказана от Иисус Христос на учениците му.
Макарий отбеляза, че един младеж запитал Господа: „Кой е моят ближен?“, на което Иисус отговорил с две основни заповеди: да обичаш Господа Бога с всичко в себе си и втората – да обичаш ближния си като себе си. Патриархът добави, че в евангелието на Матей този диалог се разширява, а св. Лука допълва разказа с притчата за добрия самарянин, която Иисус използва, за да разясни на всички кой всъщност е нашият ближен.
“Един човек вървял от Йерусалим към Йерихон и по пътя бил нападнат от разбойници, които го наранили и оставили в безсъзнание. Първо минал покрай него свещеник, който го забелязал, но не се намесил. След него минава и един левит. Човекът оставал без помощ. Накрая минава самарянин, който, видял страдащия, се смилил, качил го на осела си и го откарал в близкия хан. Там се погрижил за него, налял вино и елей на раните му. Платил на стопанина два динария и обещал, че ако разходи повече, ще се върне, за да доплати,” разказа отец Макарий.
Свещеникът разясни значението на притчата и важността на локацията на Йерусалим. Той подчерта, че именно на опасно място се е случила ситуацията с пострадалия. Направи и паралели какво символизират разбойниците. Според него, в текстовете има намек за избора на пътя, който води надолу, създавайки впечатление за лесен, но пагубен избор.
Той спомена и притчата за блудния син, която обяснява причините за страданията на хората – греховете и страстите, в които попадаме. „Когато не отстояваме срещу греха, той ранява душата и тялото, и можем да стигнем до безпомощно положение“, подчерта епископ Макарий.
Миряните осъзнаха кои са левитите – те обучават хората на Божиите заповеди, но все пак минават покрай страдащите. С това Иисус иска да подчертае, че дори образованите и свещениците, много често се отдалечават от Божия образ и от човечността, не реагирайки на нужди. Помогнал е чужденецът – добрият самарянин е пример за това как Господ често помага на нуждаещи се чрез напълно непознати хора, които нямат никаква връзка с мястото.
Но както пише Свещеното писание, когато вижда ранения, самарянинът се смили, защото носи вяра в сърцето си. И той изпълни това, което Бог изисква от нас – да помагаме на нуждаещите се и да бъдем отдадени на ближния, добави епископ Макарий.
