Като последователи на православието, е важно да разберем защо иконите заслужават нашето уважение, отбеляза отец Николай по време на проповедта си в храма „Св. Пророк Илия“ в квартал „Дивдядово“ в Шумен.
Свещеникът сподели, че през 843 г., след дългогодишния период на иконоборство и смъртта на император Теофил, е свикан събор в Константинопол. На първата неделя от Великия пост, иконопочитанието, потвърдено на Седмия вселенски събор през 787 г., е признато за духовно наследство на църквата, което трябва да следваме до края на времето.
„Разискванията относно забравянето на важността на иконите и нуждата от тяхното почитане са сложен въпрос. Знаете ли, че през VIII век, около 720 г., императорите Лъв III и Константин V въведоха политика на иконоборство? Българите също играят роля, тъй като по време на войните с тях, иконите биват нападнати. В контекста на войната, епископите, останали верни на вярата, са наричани еретици; под предлог за реформа, църковната институция е разграбена, а еретическата доктрина определя иконите като идоли. Тази ситуация продължава над 50 години, докато не се свиква Седмия вселенски събор и императрица Ирина не организира събора в Никея. След възстановяването на иконопочитането, нова иконоборческа династия идва на власт, отново предизвиквайки иконоборство до 842 г.“, подчерта свещеникът.
„Този период е свързан с младия Константин Кирил Философ, който, едва над 14 години, участва в разисквания с бившия патриарх Йоан VII Граматик и му обяснява нуждата от почит към иконите“, добави отец Николай.
Според свещеника, не след дълго на патриаршеския престол се възкачва светецът патриарх Фотий, учител на Константин Кирил Философ, през периода на Македонския ренесанс, известен още като Първи византийски ренесанс. В този период се основават важни училища в Константинопол, като Магнаурската школа. Част от византийската политика е кръщението на българите и създаването на нашата азбука.
„Като православни християни е от съществено значение да осъзнаем причините за почитането на иконите. В съкратен вид, чрез образа отправяме почит към това, което е изобразено, и в процеса на почит, нашият дух се издига към Христос, Който прие плът и стана видим. Православието не се ограничава само до иконопочитание; то включва и връщането към свещено Предание, което временно беше забравено, към свещените химни и паметта на църквата, за да можем да се приближим към Христос и да преживеем Неговите страдания и Възкресение“, акцентира свещеникът.
Както съобщи БТА, днес отбелязваме Православна неделя. Това е първата неделя от Великия пост, когато се напомня за едно от най-значимите събития в историята на Църквата – възстановяването на почитта към свети икони.
