Лаконична и картинна е фигурата, която почетният председател на ДПС използва, за да отговори на любовните писма на доскорошния „феномен в политиката“ и негов личен любимец Делян Пеевски: „Късно е либе за китка“. Можем да развием метафората, използвайки същото стихотворение, в което се казва още:
„Време е сега потайно,
грозна невярна полунощ.“
Епистоларната размяна между „Бащата“ и „Сина“ е наситена с драматизъм, заплахи и висока словесна температура: „грубо погазване“, „брутално отношение“ и „мутренски подходи“ характеризират „сериозната криза“ и „нелегитимната подмяна“, за които ни съобщава Доган, който – кой знае защо едва сега забелязва деструктивните процеси в собствената партия.
„Империята отвърна на удара“ с твърдението, че това са „реминисценции от отминали времена“.
Цинизмът на „Сина“, който иска да убие „Бащата“, е, че Пеевски говори със „загриженост“ за хората, които са му се доверили, той „няма да ги предаде“. Санкционираният по „Магнитски“ говори за „правова държава“ и за Ново начало.
А съспенсът е в постскриптума: „Познаваме се много добре. И двамата знаем каква е истината.“
Нещо се случва в ДПС? То си е техен проблем.
Години наред нито една от българските традиционни партии не пожела да съобщи публично „каква е истината“, макар части от нея да бяха отдавна известни.
Години наред нито една от традиционните политически партии не пожела да припознае мюсюлманите като „достойни“ свои членове.
Високомерието, пренебрежението, незачитането и отстранеността на българския политически елит към българските турци през годините на българския преход фактически разделиха българското общество на „наши“ и „ваши“. Поведението на тези лидери е белег на архаичен, допотопен, клетъчен расизъм, дълбоко скрит под лексиката на псевдотолерантността.
За ръководството на големите български партии беше много по-удобно да се споразумяват с един човек, в случая Доган, с когото да договарят колко от етническия вот срещу какво да бъде търгуван, отколкото да работят по тези региони. Защото ако не обикаляш местата, в които живеят българските турци, ако не познаваш проблемите им, ако не положиш усилия, за да създадеш качествени контакти и да помогнеш за икономическата независимост на хората, ако не поемеш ангажименти и не си изпълниш обещанията, резултатът винаги ще бъде под въпрос.
Много по-лесно е да се срещнеш с Бея, да му обещаеш примерно по 25 млн. от държавния бюджет за покриване на задълженията в ТЕЦ Варна, и да приключиш с „тази досада“.
Години наред държавата пазеше Доган, задоволяваше неговото лично его и си затваряше очите за явни закононарушения. Както твърдят някои от основателите на партията, ако някой тръгне да проверява сараите на почетния председател, той не може да докаже и една стотна от имуществото, което има, а и не се знае дали това имущество се води на негово име или по-скоро е на някакви фирми.
Дали е истина, че още преди 1989 година, гениалните стратези на КГБ и техните български проксита са му отредили специална роля? Все още не е ясно. Но е много удобно да „създадеш“ човека, който официално ще представлява мюсюлманите в България, така че да ги разполага върху политическата везна с онази тежест, която подхожда на моментната вътрешно политическа и геополитическа ситуация.
Дори учредителите на тази партия се питат дали ДПС не е партия, програмирана от други хора с други цели. И признават: Доган винаги беше по-информиран от нас, под една или друга форма получаваше явната подкрепа на Анкара, а имало ли е тайна подкрепа от Москва и други центрове е въпрос, с който може само да се спекулира.
Въпрос на политически наивитет, на неопитност или на други потайности в дълбоката държава е години наред да наблюдаваш този системен проблем, заложен в програма с отложено действие, и да не правиш нищо.
Защо точно сега и точно така?
И Пеевски се яви като заложен в програмата вирус с отложено действие. Макар че неговият възход беше публично видим и публично скандален. И държавата също си затваряше очите пред бруталната намеса на тази креатура в прокуратурата и правоохранителните органи.
Днес „Синът“ кани „Бащата“ на арената. Живеем като в антична трагедия. Българският политически елит е седнал на трибуните. Зрелището се наблюдава с нескрит интерес.
Има ли нещо, което не знаехме и научихме от дългоочакваното обръщение на почетния председател на ДПС Ахмед Доган към членовете и симпатизантите на Движението, с което призовава за оставката на Делян Пеевски и още петима от неговите хора?
Не, няма.
Около въпроса – Защо точно сега и защо точно така? – ще гадаем и ще спекулираме в близките часове.
Коментарът е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
