Творбите на Мария Столарова отразяват стиловете на Микеланджело Антониони, акцентирайки на изолацията на индивида и привлекателността на индустриалната среда. Това бе споделено за БТА от Мария Калчева, внучка на художничката, чийто рожден ден се отбелязва днес на 100 години. В чест на юбилея семейството публикува интересни архивни снимки.
Столарова посвещава значителна част от времето си на рисуване на заводите в Димитровград, Стара Загора и Раднево. Там тя създава една от своите най-значими серии – известната “Бетонни елементи“, заяви Калчева. Освен това, тя развива жанра на „портретите на цветя“, придавайки на всяко цвете уникален образ и душа.
Тя е утвърдена фигура в българската живопис и пионер на индустриалния пейзаж в страната. „Баба ми беше изключително изискана дама с прекрасен хумор, обичаше да слуша вицове и беше страстен любител на планинарството. В обществото беше душата на компанията. В рисунките си бе строг перфекционист, отделяше всекидневно време за рисуване. Аз и дъщеря ми носим нейното име,“ разказа Мария Калчева.
В младостта си Мария Столарова печели награда от първото национално състезание по фигурно пързаляне на езерото „Ариана“, но решава да последва страстта си към изкуството. Спортът я е вълнувал, но рисуването е било нейната истинска любов, уточни Калчева.
Зимите Столарова прекарвала със свои приятели на замръзналото езеро „Ариана“ в София, където печели едно от първите състезания по фигурно пързаляне. Наградата дарява на Музея на спорта на Националния стадион „Васил Левски“, за да я предпази от майка си, която смятала, че тя е по-подходяща за съхранение на конфитюр, разказва внучката.
Художничката обичала да прекарва свободното си време в „Клуба на журналистите“ на ул. „Граф Игнатиев“. Според внучката, Мария Столарова е била част от значителен интелектуален и художествен кръг в България, в който са участвали Павел Вежинов, Валери Петров, Йордан Радичков и други известни творци. Техните разговори и проекти я вдъхновявали в художественото й развитие. Тя обичала да организира маскарадни балове, на които всички се наслаждавали. Все още притежаваме шапки и маски от тези събития, добавя Мария Калчева.
Йордан Радичков често посещавал нейното ателие, за да не я разсейва, Столарова му давала пластмасови чинии, на които той рисувал. Те по-късно стават част от илюстрации в неговите произведения, разказва Калчева.
През целия си живот, Мария Столарова успява да съхрани своя изключителен стил, така че творбите й да останат емблематични и изключителни за българското изкуство. Това заяви в края на миналата година директорката на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева по време на откритие в галерия „Дечко Узунов“ на изложбата „Мария Столарова. Запазена естетика“, с която се отбелязва стогодишнината от рождения ден на художничката.
Според Аделина Филева, произведенията на Столарова излъчват забележителна модерност. „Не само за своето време, но и днес. Дори без ордена, виждаме изобразена много красива млада жена с влияние от европейската естетика. Тя наистина успява да създаде представителни портрети и да представи индустриалния пейзаж с изключителен майсторлък и артистичен поглед,“ добавя директорката на СГХГ. Тя подчертава, че „първоначално непретенциозните натюрморти в творбите й са уникални и значими“.
Мария Столарова е родена на 1 октомври 1925 г. във Варна. През 1949 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис при проф. Дечко Узунов, според информация от отдел „Справочна“ на БТА.
В периода 1950–1951 г. тя е редактор във в. „Септемврийче“, а през 1952-1953 г. редактор в издателство „Народна просвета“. От 1962 до 1964 г. работи в творческия фонд на Съюза на българските художници като ръководител на ателие „Бижутерия“, а от 1970 до 1973 г. е в Центъра за нови стоки и мода при Министерството на леката промишленост.
Мария Столарова е иноватор в сферата на индустриалния пейзаж. Нейните композиции избягват натуралистичните детайли и предават усещане за хармония в мощните индустриални структури – серия пейзажи от Димитровград (1962), Раднево (1966), „Бетонни елементи“ (1972, Художествената галерия в Стара Загора) и други.
През периода 1977–1982 г. създава живописните цикли „Цветя“, „Каменна сватба“, „Спомени от панаира“ и други. Освен това работи и в сферата на приложното изкуство, главно по отношение на бижута.
Сред значимите произведения на Столарова от 60-те и 70-те години на ХХ век са „Индустриален пейзаж“, „Портрет на Методи Андонов“, „Мерсия Макдермот“ и натюрмортът „Камбанки“.
По време на кариерата си тя организира над 30 самостоятелни изложби и участва в множество експозиции в чужбина: през 1962 г. в Димитровград с индустриални пейзажи, през 1965 г. в Стара Загора, следвани от изложби в София през 1969 г. (индустриални пейзажи и портрети), 1971 г. (накити) и 1973 г. (индустриални пейзажи, портрети и цветя). През 1971 г. излага творби и в Будапеща, а през 1974 г. – в Лондон с живопис и накити.
Творбите на Мария Столарова са собственост на Националната художествена галерия, както и на галерии в Бургас, Варна, Стара Загора, Добрич, Кърджали и други населени места.
Тя е носител на орден „Кирил и Методий“ I и II степен. Получила е званието „Заслужил художник“ през 1985 г.
Мария Столарова почива в София на 12 септември 2016 г.
