Начало Анализ Какво ще се случи, ако руският газ за Европа през Украйна спре...

Какво ще се случи, ако руският газ за Европа през Украйна спре и кои страни ще бъдат най-засегнати

99
Какво ще се случи, ако руският газ за Европа през Украйна спре и кои страни ще бъдат най-засегнати, обобщава Ройтерс

Руският президент Владимир Путин проведе среща в неделя с премиера на Словакия Роберт Фицо в Кремъл. Това е рядко посещение от страна на лидер на държава членка на ЕС в Москва, предизвикано от изтичането на договора за транзит на руския газ през Украйна в края на годината. В контекста на коментарите на украинския президент Володимир Зеленски, който изрази готовност да обсъди продължаването на транзита на руски газ, но само при условие, че Москва не получава плащания до приключването на войната – условия, които е малко вероятно да бъдат приети, и изказването на Путин, че ново споразумение не е възможно с Киев, Ройтерс анализира какво би се случило, ако доставките бъдат напълно прекратени и кои нации биха били най-силно засегнати.

Обемът на руския газ, доставян за Европа през Украйна, е сравнително малък. През 2023 г. Русия е транспортирала около 15 милиарда кубически метра (bcm) газ през Украйна – само 8% от рекордните руски потоци на газ към Европа, наблюдавани през 2018-2019 г.

След нахлуването си в Украйна през 2022 г., Русия загуби своя дял на пазара в полза на конкуренти като Норвегия, САЩ и Катар, което принуди ЕС да намали зависимостта си от руския газ. Цените на газа в ЕС достигнаха рекордни нива през 2022 г. след загубата на доставки от Русия.

Тръбопроводът „Уренгой-Помари-Ужгород“, построен по времето на СССР, пренася газ от Западен Сибир до Суджа, Курска област, откъдето продължава през Украйна към Словакия. В Словакия тръбопроводът се разделя – едната линия отива за Чехия, а другата – за Австрия, напомня Ройтерс.

Общият износ на газ от Русия по този маршрут остава стабилен, въпреки спирането на доставките от „Газпром“ към австрийската компания OMV през средата на ноември поради спорове относно договора.

Виена все още получава основната част от газа си през Украйна, докато Русия осигурява около две трети от газовия внос на Унгария.

Словакия получава около 3 милиарда кубически метра газ от „Газпром“ на годишна база, което също представлява приблизително две трети от нуждите на страната.

Чехия значително намали вноса на газ през миналата година, но от 2024 г. започна да приема газ от Русия.

Повечето от останалите маршрути за руски газ към Европа са прекратени, включително „Ямал – Европа“, който пренася газ през Беларус за Полша и Германия, и „Северен поток“, който минава по дъното на Балтийско море.

Единственият активен маршрут за руски газ е през „Турски поток“ и „Син поток“, като Турция транспортира определени количества газ към Европа, включително и за Унгария.

Въпреки че оставените транзитни количества на руския газ са малки, проблемът остава нерешен за ЕС. Много държави-членки, като Франция и Германия, обявиха, че ще преустановят покупката на руски газ, но позицията на Словакия, Унгария и Австрия, които поддържат по-тесни връзки с Москва, поставя под съмнение единния подход на ЕС.

Страните, които все още получават руски газ, твърдят, че той е най-икономически изгоден и обвиняват съседите си от ЕС за високите такси за транзит, наложени на алтернативните доставки.

Украйна продължава да получава между 0,8 – 1 милиард долара годишно от такси за транзит на руски газ.

Според изчисленията на Ройтерс, общият износ на „Газпром“ по тръбопроводите за Европа за 2024 г. се е увеличил до 32 млрд. куб. м в сравнение с 28,3 млрд. куб. м през 2023 г. – най-ниското ниво от 70-те години на миналия век.

Русия може да спечели приблизително 5 милиарда долара от продажби на газ през Украйна тази година, на база средната прогнозна цена на руското правителство от 339 долара за 1000 кубически метра, показват изчисления на Ройтерс.

Също така, „Газпром“ отчете нетна загуба от 7 милиарда долара през 2023 г., което е първата му годишна загуба от 1999 г. насам, поради загуби на газовите пазари в ЕС.

Русия е изразила готовност да удължи договора за транзит, но Киев многократно е заявявал, че няма да бъде постигната споразумение за подновяване.

Друг вариант е „Газпром“ да изпраща част от газа по различен маршрут, например през „Турски поток“ към България, Сърбия или Унгария, но капацитетът на тези маршрути е ограничен.

Унгария изрази желанието си да запази транзита през Украйна, но също така е обявила, че ще продължи да получава руски газ чрез „Турски поток“ по дъното на Черно море. Тези обстоятелства накараха ЕС и Украйна да настояват Азербайджан да се включи в преговорите с Русия относно сделката за транзит на газ.

Високопоставен източник от Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) заяви пред Ройтерс в края на миналата седмица, че Москва и Киев не са успели да постигнат съгласие по сделката, организирана с посредничеството на Баку, за продължаване на износа на руски газ за Европа през Украйна.