От началото на седмицата няколко важни петролни полета в Либия не работят и износът на петрол от страната постепенно намалява. Това води до ръст, макар и умерен, на цените на черното злато на световните борси. Ройтерс обяснява какви са причините за петролната криза в страната.
Как се стигна дотук?
От началото на подкрепения от Запада бунт през 2011 г., довел до свалянето от власт на дългогодишния диктатор Муамар Кадафи, достъпът до приходите от петрола е основна цел на политическите фракции и въоръжените групи в страната.
През последвалите години и малки местни групировки, и големи национални организации често „завъртаха кранчето“ в опит да си издействат по-голям дял от приходите или политически отстъпки.
В момента Либия е разделена на две – източна и западна, в резултат на неуспешния мирен процес, последвал гражданската война, избухнала след 2011 г. И двете части имат свои собствени правителства.
През 2020 г. се стигна до примирие след неуспешен опит на източното правителство да завладее Триполи и последвалото създаване през декември 2021 г. на правителстство на националното единство под ръководството на Абдулхамид ал Дбейба и с подкрепата на Запада.
До обединение на страната обаче така и не се стигна и двете страни продължиха да враждуват, макар и с нисък интензитет. Сред основните точки на конфликт е достъпът до държавните приходи, като този път проблемът дойде от битката за контрол върху централната банка на страната.
Правителството в Триполи се опитва да смени управителя на банката Садик ак Кабир, докато това в Бенгази твърдо стои зад него.
Кой блокира либийските петролни полета?
През по-голямата част от мандата на Кабир начело на банката, който продължава вече 13 години, източните фракции опитват да го свалят, подкрепят алтернативен топбанкер и дори за кратко създават собствена централна банка. Но сега точно те застават зад него и настояват той да остане на поста си.
Миналата седмица председателят на парламента, който е базиран в Бенгази, заяви, че петролът ще спре да тече, ако Кабир бъде сменен.
От неделя петролните полета на страната, разположени основно в източната й част, станаха обект на постепенна окупация от страна на протестиращи групи.
Малко след това парламентът обяви, че Либия не може да произвежда или изнася петрол заради започналите протести.
Военният командир Халифа Хафтар, който подкрепя източното правителство, и контролира петролните полета на изток, окачестви опитите за смяна на Кабир като незаконни. Според анализатори през последните месеци двамата са развили взаимоизгодни отношения
Какви са исканията?
Източните фракции имат едно единствено искане – Кабир да бъде върнат на поста си.
Зад това се крие продължаващата битка за приходите от износа на енергоносители.
При последния сериозен сблъсък от 2022 г. премиерът Дбейба успя да смени дългогодишния шеф на Националната петролна корпорация Мустафа Санала с Фархат Бенгдара, за когото обаче се смята, че е близък на Хафтар.
Това доведе до създаването на своеобразен „алианс на общия интерес“ между Дбейба и Хафтар и подялба на приходите от петрола между изтока и запада на страната. Но с конфликта между Кабир и Дбейба се откри нова възможност за конфронтация.
Има ли перспектива да се стигне до сделка?
Засега никой не изглежда склонен да отстъпи.
Източните фракции смятат, че като орежат фондовете за централното правителство и поставят под въпрос легитимността на централната банка Триполи ще бъде принуден да отстъпи.
Централната банка е единственият законен център, който работи с приходите от петрол и плаща заплатите на държавните служители в цялата страна. Ако тези й функции бъдат поставени под въпрос, либийците ще усетят трудности.
Те обаче ще засегнат и изтока, и запада на страната, което дава козове и в ръката на Триполи.
Колко дълго може да продължи блокадата?
Петролната блокада е добре позната тактика на хаотичната политическа сцена в Либия след свалянето на Кадафи през 2011 г.
Блокадите, организирани от малки местни групи, често бяха решавани за дни, но големите блокади, свързани с големи политически или военни групировки, често продължаваха с месеци.
Най-дълго продължи блокадата на кладенците, организирана от Хафтар през 2020 г. – цели осем месеца, и до спирането й се стигна, едва след като неговият опит да овладее Триполи пропадна.
