Убийството на осемгодишно дете разтърси цяла Турция. Това не е само един случай, защото в последните две години и половина има над 60 убити деца в страната. Освен това, десетки хиляди деца са изчезнали.
Случаят с осемгодишната Нарин в момента е една от най-горещите теми в турските медии. Момичето беше търсено седмици, преди да бъде намерено мъртво, притиснато в чувал и хвърлено на брега на река близо до родното си село. Този ужас разтърси цяла Турция, а мълчанието на местните жители, които явно скриват убиеца, предизвика гняв по цялата страна.
До момента са задържани 12 души във връзка с случая, включително чичото на момичето, на чието кола беше открита ДНК проба от убитото дете. Според съдебните изследвания Нарин е била задушена. Счита се, че някой в селото знае какво се е случило, но всички мълчат.
Липсващата превантивна политика в Турция
Нарин не е единственият случай. Според Турския център за правата на децата (FISA) за последните две години и половина са убити поне 64 деца в резултат на често домашно насилие. Центърът извлича данните от публично достъпни източници. От 2016 година турските власти вече не публикуват официални данни за убити или изчезнали деца. Според последните статистически данни между 2008 и 2016 година в страната са регистрирани 104 531 изчезнали деца. Не се знае колко от тях са били открити по-късно – живи или мъртви, нито колко нови случаи има след 2016 година.
Експертите критикуват липсата на яснота и превантивна политика в тази област и настояват за системно събиране и публикуване на информация за изчезналите деца. „Имаме нужда от данни, за да предложим политически решения за проблема“, казва експертът от FISA, Езги Коман.
Комитетът на ООН по правата на детето също от много години призовава турските власти да предоставят съответната информация. „Ако те наистина имат данни, но ги крият, това означава, че не искат да носят отговорност. Или искат да скрият сериозността на проблема. Или просто не ги интересуват децата“, казва Коман.
„Дойче Веле“ изпрати запитване до турското Министерство на семейството и до Централния статистически орган (TUIK), но засега не получи отговор. Опозицията също настоява правителството да предостави информация, включително за броя на изчезналите деца в Турция от 2016 година насам. Според някои източници става въпрос за над 10 000 случая. 15-дневният срок за отговор на парламентарно запитване изтече миналия четвъртък – без резултат. Бурханетин Булут, опозиционен политик от Републиканската народна партия (РНП), го определя като позор за правителството.
Децата трябва да бъдат информирани за правата си
Ако има налични такива данни, твърди криминалистът Халис Докгьоз, съдебните лекари, социалните работници, психолозите и полицията биха могли да разработят стратегии за превенция, за да предотвратят подобни случаи в бъдеще. „В момента ние не знаем нищо. Следим определен случай само когато стане публично известен. И тогава ни интересува само кой е убиецът. Това не е правилно“, казва Докгьоз. Той смята, че властите липсва мотивация да разработят устойчиви решения за предотвратяване на подобни случаи.
Шахин Антакялъоглу, координатор на Мрежата на защитниците на правата на децата, също е съгласен с това. Необходима е общодостъпна система за предупреждение с всички налични данни и политика насочена към намиране на решения. Това включва създаването на лесно достъпна гореща линия за помощ, на която всяко дете може да се обади, независимо дали живее в града или на село. Освен това се нуждаем от „образователна система, която да учи децата за техните права“, допълва правозащитникът.
Няма смисъл да се предоставят права на детето, ако то не знае за тях, твърди Антакялъоглу. „Учим ли децата къде да потърсят помощ, ако са застрашени? Трябва да започнем да ги обучаваме в тези неща още в предучилищна възраст. Децата трябва да разберат кога някой ги влиза в такава ситуация“, добавя експертът.
Ако Турция не предприеме действия в тази посока, обществото ще продължи да се сблъсква с подобни случаи като този на осемгодишната Нарин.
Статията е предоставена от Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
