Според много анализатори, оттеглянето на Корнелия Нинова от ръководството на БСП може да се опише като „дворцов преврат“. Тя беше на челото на партията от 2016 г., но беше критикувана за честите промени в ръководството на партията и за възможността да бъде влиятелни лица, свързани с опонентите на БСП.
След нейното оттегляне, много водещи фигури в левицата бяха определени като олигарси, които подкрепят политиката на Борисов. Въпросът е какво ще стане с левицата след Нинова и какви вътрешни битки ще последват.
При последните избори БСП постигна изключително нисък резултат, което доведе до оттеглянето на Нинова и избирането на ново временно ръководство. Заместникът ѝ – Атанас Зафиров, стана временен лидер на партията, докато Борислав Гуцанов беше избран за председател на парламентарната група.
Въпреки че се очакваше поста да застане Георги Свиленски, Гуцанов беше подкрепен от други представители на партията, които бяха близки до Нинова. Разделението в левицата напомни за събитията в ДПС, като Нинова все пак запази влияние върху съставянето на списъците с депутати.
Освен това застана на обвинения за нови зависимости от Делян Пеевски, като имена като Драгомир Стойнев и Кирил Добрев се свързаха с лидера на ДПС. Новото ръководство на БСП се обедини с други леви партии в коалиция „БСП – обединена левица“ и в момента очакват пето място в парламента според социологическите проучвания.
Въпреки това, проблемите в партията не спират, а някои изявени лидери и кандидати се оттеглят от предизборната кампания. Партията също заяви, че няма да подкрепи правителство с участие на ГЕРБ или ДПС.
