Нормалните хора са гневни въобще на срещата Тръмп – Путин като факт. А не трябва – познавайки двамата.
Целият демократичен свят оценява тази среща само през призмата какво ще допринесе за прекратяване на войната в Украйна.
Американците – дали е оправдан огромният жест:
(1) среща на американски президент с масов убиец, издирван от Международния наказателен съд;
(2) срещата е на земята на САЩ – чиито ценности от 250 години са всичко това, което Путин не е;
(3) срещата е на бивша руска територия – който знак ще захрани руската пропаганда.
И най-вече – защо се приема военнопрестъпник, който идва без никакво предварително обещание; без да е подготвен проект за договор – каквато е практиката; въпреки масово негативните настроения срещу него?
Европейците са още по-разтревожени:
(1) Защо Тръмп се съгласява на среща без условия, въпреки заканите за санкции;
(2) Защо Украйна и Европа не присъстват и дали няма да се приеме нещо срещу техните интереси;
(3) Защо се легитимира криминал, срещу който цяла Европа води война и са му наложени 18 пакета санкции.
Но най-вече: силно безпокойство от непредвидимия Тръмп, но с предвидимата му сервилност към Путин, която пренебрегва всички разговори, договорки и ангажименти между Тръмп и съюзниците: по информация на кръга около Тръмп, той отива на среща с Путин без всякаква подготовка, без бележки с червените линии на Украйна, без дори анонс за целите му за тази среща.
Проблемът на всеки такъв анализ е кривата оптика за реалните цели на двамата участници в срещата.
Путин е всъщност далеч по-ясния: той идва без никакви обещания; без намерения за отстъпки, камо ли договори; но с пет ясни цели:
Първо, да излезе от тежката международна изолация;
Второ, да отмени готвените американски санкции или поне ги отложи до края на лятната офанзива в Украйна;
Трето, да покаже на Европа и Украйна, че те са без значение в “диалога” между съседи;
Четвърто, да нахрани руската пропаганда с истории за реванша за Крим (загубена война от Русия през 1853 г и затова продадената Аляска през 1867 г. ) Е, Крим е вече върнат …
Пето – най-важно – да потвърди чрез поканата за втора среща в Москва, че Зеленски никога няма да бъде на една маса с него като равноправен – както изисква отношението между цар и васал. И затова мир със Зеленски, начело на Украйна е илюзорен.
Тръмп – много вероятно по общ сценарий с Путин – може само да плаши Русия за лице у дома и пред света с “крайни срокове за санкции”, добре знаейки колко опасно за него е отмъщението на Кремъл. (Дори Медведев наскоро му напомни, че записи на Епстейн има не само МОСАД).
(Не знам защо неговите заплахи ми напомнят на тези на Пеевски към Кремъл у нас).
Реално на Тръмп не му пука за Украйна.
Не му пука за Европа (дори го каза, надявайки се европейският комитет за Нобел да го разбере:).
Не му пука дори за образа на Америка – президент-шут за света; позор за американците.
Пука му само и единствено за себе си.
Да се представи някак си като миротворец за пред Нобеловия комитет (остава само месец). И да засвидетелства лоялността на заложника пред Кремъл.
Както някой сполучливо го каза: “Просто среща между “Киев за три дни” и “Спирам войната за 24 часа”.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
