На потребители на портала Reddit отново е било предложено да споделят свои истории, ако са били в състояние на клинична смърт, пише Zdrave.to. Ето някои от най-зловещите и интригуващи разкази.
Това е като четене на книга.
Преди пет години потребител с псевдонима monitorormonkey е бил на операционната маса, когато нещо се обърква.
„Сякаш се събудих в някакво пространство, където нямаше светлина. Нямаше нито горещо, нито студено, не исках да ям и не бях уморен – всичко беше някак неутрално и спокойно. Разбирах, че някъде близо до мен са светлината и любовта, но нямах желание да бързам. Спомням си, че мислех за живота си в този момент, но не беше сякаш то преминава като кинолента пред очите. Това беше нещо като мързеливо обръщане на страниците на книга … Както и да е, това „потапяне“ промени живота ми, но все още се страхувам да умра. В същото време не се страхувам какво ще се случи с мен след това.
Моят починал брат дойде при мен
Schneidah7 губи съзнание след авария – той карал мотоциклет и се разбил със скорост 80 км / ч.
Спомням си, че лежах на тротоара и всичко наоколо бавно потъмняваше, ставаше тихо. Единствената причина, поради която не се изключих окончателно беше нечий вик: „Рейнджър, не се изключвай, всичко ще се оправи, стани, стани!“ Някой удряше каската ми и когато отворих очи, видях брат си, клекнал до мен. Това беше много странно, защото брат ми умря от свръхдоза преди няколко години … Единственото нещо, което си спомням е как той погледна часовника си и каза, че те скоро ще дойдат тук. После стана и си тръгна … Не помня нищо друго. Да, след това претърпях операция и все още имам проблеми с паметта.
Градината
IDiedForABit описва напълно противоположна картина. Сърцето й спряло поради тежка алергична реакция. Но никакви пустота, тишина и тъмнина.
Спомням си усещането, как някой изсмуква тъмнината, също като вода със спринцовка. Тя постепенно изчезваши и скоро се озовах в градина. Там нямаше цветя, само прахоляк и пожълтяла трева. В средата имаше детска площадка, в центъра на която се намираше въртележка с две деца, едно момче и едно момиче. Това е трудно да се опише, но изглежда пред мен се появи избор: да остана или да се върна. След това изброих причините, поради които исках да се върна, но нищо не се случваше, докато не разбрах, че не искам да се разделям с майка ми. Тогава сякаш ме пуснаха да си тръгна. По-късно се оказа, че била в състояние на клинична смърт в продължение на 6 минути.
Будилник TheDeadManWalks в детството си боледувал сериозно и веднъж състоянието му се влоши драматично.
Гледайки назад, разбирам, че най-ужасното нещо в това отношение е, че когато сте там, изглежда, че всичко е спокойно и мирно. А за да се върнете, трябва да се заставите да направите нещо неприятно – това е като натискане на бутона за аларма на будилника в седем сутринта. Вие го изключвате отново и отново, докато не разберете, че трябва да отивате на училище или на работа …
Някакъв шум или крясък
Altburger69 е повален от сърдечен удар, сърцето му спира три пъти, докато го карат в линейка.
Очевидно се събуждах всеки път, когато успяваха да задвижат сърцето ми с дефибрилатор. В същото време всеки път, когато идвах в съзнание, казвах на лекарите за някакъв шум или вик. Нямаше светлина, но просто ми се искаше да спя.
Аз съм жив! Аз съм жив! Аз съм жив …
След като падна от мотоциклет с пълна скорост, Rullknuf спира да диша и тялото му започна да се гърчи в конвулсии. Две минути по-късно приятелят му успя да го реанимира.
За мен това беше само затъмнение. Никакви сънища, никакви видения, просто нямаше нищо. Когато се събудих, 10 пъти попитах какво се е случило, преди да осъзная, че очевидно съм жив
