Реза Пахлави е синът на последния ирански шах (монарх) и един от приемливите кандидати, които биха могли да оглавят преходно управление в Иран. Шейсет и четири годишният мъж живее в изгнание в САЩ и е популярен сред иранската диаспора. Но с каква популярност се ползва в родината си, е загадка, отбелязва авторитетното швейцарско издание „Нойе цюрхер цайтунг“ (НЦЦ).
На 23 юни, десет дни след началото на израелско-иранската война, Реза Пахлави обяви, че краят на Ислямската република е дошъл. Това стана ден след като САЩ също атакуваха изненадващо обекти от иранската ядрена програма. „Този момент за нас е равносилен на Падането на Берлинската стена“, каза Пахлави. „Дойде време да сложим край на тази разруха и да поставим началото на нова ера за Иран.“
Пахлави бе свикал пресконференция в Париж. До него имаше две ирански знамена със златен лъв, меч и слънце на тях – герба на старата Персийска империя.
Той беше подготвил обръщение на персийски към сънародниците си, в което ги призоваваше да се вдигнат срещу режима в Техеран. След това заговори на английски и френски, като тук вече организираната от него публична проява заприлича на предизборно събитие, в което кандидат за президент се бори за гласове, отбелязва НЦЦ. „Представете си този нов Иран“, каза той. „Свободен и демократичен, живеещ в мир със съседите си. Двигател на растеж и възможности за региона.“
ДЪЛГО ЧАКАНЕ В ИЗГНАНИЕ
Реза Пахлави в някакъв смисъл наистина се бори да стане държавен глава, отбелязва вестникът. За иранците от диаспората и западните столици, престолонаследникът, който сега живее в САЩ, е един от най-известните противници на Ислямската република, тъй като той се подготвя за тази роля от години, посочва изданието.
Още през 2009 г., когато избухнаха масовите протести срещу избирането на хардлайнера Махмуд Ахмадинеджад, Пахлави призова сънародниците си да се вдигнат на борба срещу режима на аятоласите. Оттогава, всеки път, когато системата в страната му изглежда уязвима, той се появява на международната сцена, за да призовава за смяната ѝ. През 2023 г. той се появи на Мюнхенската конференция по сигурността и призова Запада да спре с политиката си на отстъпки към Ислямската република.
След началото на израелските удари Реза Пахлави може би сметна, че най-накрая е ударил часът му. Самото кодово име на израелската операция „Надигащ се лъв“ – което идва от библейски стих – имаше за цел не само да покаже решимостта на Израел, но и да насърчи иранците да се надигнат срещу правителството си, отбелязва НЦЦ. Но засега няма признаци за улични протести в Иран. Стратегията на Пахлави да се присламчи към израелската офанзива също крие рискове.
Най-големият син на последния шах напуска Иран през 1978 г., за да се обучава за летец в Америка. Когато година по-късно Ислямската революция сваля баща му, останалата част от семейството му също бяга – първо към Египет, а оттам към Франция и САЩ. През 1986 г. младият Пахлави обявява, че е съставил правителство в изгнание и че ще работи за създаването на конституционна монархия в Иран.
Външната подкрепа винаги е играла важна роля в съдбата на династията Пахлави. Реза Хан Пахлави, дядото на престолонаследника, сяда на престола с британска помощ. Синът му Мохамад Реза Пахлави подсигурява властта си чрез организиран от ЦРУ преврат срещу министър-председателя Мохамад Мосадък, свален на 18 август 1953 година. Днес престолонаследникът се разграничава от авторитарната политика на баща си. Но посочва, че шаховете са модернизирали държавата и са дали равни права на мъжете и жените – които след 1979 г. аятоласите систематично са отнемали.
ШАХЪТ И ОПОЗИЦИЯТА, ДОБРИ ОТНОШЕНИЯ С ИЗРАЕЛ
Сред раздробената иранска опозиция в изгнание скептицизмът към шаха като ръководител на преходно управление си остава, най-вече сред левите кръгове и средите на ислямомарксистката организация „Народни муджахидини на Иран“. Но привържениците му в никой случай не се свеждат само до монархистите. Републиканските групи също гледат на него като на потенциална обединителна фигура. През 2023 г. само за няколко дни над 300 000 иранци, живеещи в чужбина, подписаха петиция с искане Пахлави да бъде излъчен като говорител на цялата опозиция за времето на евентуален преходен период до произвеждането на референдум, който да определи бъдещото политическо устройство на Иран.
От друга страна, е много трудно да се каже с каква подкрепа се ползва престолонаследникът вътре в Иран. Социологическите проучвания там са ненадеждни поради обстановката на политически репресии, посочва НЦЦ. На видеокадри от протестни прояви от последните години могат да се чуят възгласи в подкрепа на шаха. Но дори и тук не става ясно за лични симпатии към Пахлави ли става дума или просто за носталгия по предреволюционен Иран.
Деликатен е и въпросът за добрите отношения между престолонаследника и израелския премиер Бенямин Нетаняху, когото той посети през 2023 г. При шаха Техеран и Тел Авив поддържат тесни връзки, особено във военната област. Днес Пахлави изглежда иска да надгради тези отношения, на което много иранци вероятно не биха погледнали с добро око след израелските удари, отбелязва изданието. В Париж 64-годишният син на последния шах коментира темата с думите, че „иранците са достатъчно умни, за да схванат, че това не беше война на Израел срещу Иран“.
Пахлави казва, че не си поставя за цел да вземе властта на всяка цена, а си представя себе си по-скоро като ръководител на преходно управление. По думите му той би приел ролята на държавен глава само ако иранският народ се произнесе на референдум.
ЛИПСА НА НЕОБХОДИМАТА ИНФРАСТРУКТУРА
Няма данни престолонаследникът да разполага с някаква нелегална или вътрешна мрежа в Иран, която да работи за него, заедно с него или да е ръководена от него, отбелязва израелското издание „Джерусалем пост“, оценявайки шансовете му да предизвика смяна на режима в Ислямската република.
Същото се отнася и за медийното му присъствие. Единственият му достъп до вътрешната аудитория е през сателитните телевизионни канали на диаспората или през социалните мрежи, които обаче в Иран са строго контролирани.
Вътре в държавата реформаторите и прагматиците са маргинализирани от 2020 г., а феминистките, студентските, работническите организации и организациите на етническите малцинства може да реагират с подозрение към фигури, идващи отвън. Бизнесът е тясно свързан с режима, а армията, в която макар и да е възможно да има някакви монархистки симпатии, си остава предимно националистическа и аполитична, коментира „Джерусалем пост“.
Всичко това показва, че престолонаследникът не притежава вътрешната подкрепа и организационните механизми да предизвика революция отвътре, затова ще се надява тя да стане от само себе си и после той да бъде повикан да помогне при демократизирането на страната, отбелязва изданието.
РЕЖИМЪТ ПОСТЕПЕННО ГУБИ ПОДКРЕПА ПРЕЗ ДЕСЕТИЛЕТИЯТА
За над четирите десетилетия от създаването си Ислямската република е преминала през доста народни бунтове срещу нея, отбелязва „Форин афеърс“. През всяка една от тези декади от революционната коалиция, взела властта през 1979 г. и построила новия политически строй в Иран, си тръгва по една социална класа. Първи това правят студентите и либералите малко след Революцията, посочва списанието. Следва средната класа по време на така нареченото Зелено движение през 2009 г., а в края на миналото десетилетие това сториха и работещите бедни, в чието име Революцията беше извършена.
Но режимът се справя успешно с всяко едно от тези протестни движения. И те никога не са събирали критична маса от привърженици, както мнозина винаги очакват в тяхното начало, допълва изданието.
Източник: БТА
