Темата за Венецуела след интервенцията на САЩ в събота, при която президентът Николас Мадуро беше арестуван, остава в центъра на западната преса днес.
„Събитията в Каракас миналата седмица не представляваха инвазия, а преврат – насилствено сваляне на лидера с цел внедряване на по-приемлив заместник“, пише „Гардиън“. Изданието отбелязва, че още от миналата година вицепрезидентката Делси Родригес, която сега е временен президент, е водила тайни разговори с Вашингтон заедно с брат си Хорхе, председателя на Националното събрание на Венецуела.
„Това е сериозно нарушение на международните норми, а САЩ често пренебрегват такива“, добавя „Гардиън“. Операцията в Каракас е противоконституционна, тъй като единствено Конгресът може да декларира война, но това се заобикаля под претекст на „правоприлагане“, отбелязва се в статията.
„Венецуелската политическа сцена е истински „кървав спорт“. САЩ влизат в играта“, пише „Вашингтон пост“.
След задържането на Мадуро, фокусът се премести върху Делси Родригес и въпроса дали ще отговори на исканията на Белия дом да позволи достъп до ресурсите на Венецуела за американските компании, заявява изданието. Делси Родригес и брат ѝ представляват само политическия аспект на властта.
Изданието цитира експерти, които твърдят, че важни влияния в страната идват от Владимир Падрино и Диосдадо Кабельо, „твърди привърженици на идеите на чавизма, натрупали влияние и ресурси чрез дългогодишна подкрепа“. И двамата разполагат с много по-голямо влияние, отколкото показват официалните им длъжности, подчертават анализаторите пред изданието.
Те изразяват тревога, че Вашингтон не осъзнава сложната, разединена политическа структура, която се опитва да контролира – мрежа от взаимни зависимости, семейни връзки и конфликтни интереси. Някои определят Кабельо като непредсказуем фактор, добавя „Вашингтон пост“.
„Кабельо е агресивна, репресивна фигура в режима, но не е глупав“, коментира Джеф Рамзи от Атлантическия съвет. „Той е наясно, че оцеляването му зависи от заплахата да предизвика хаос, ако интересите му не бъдат защитени“, казва той пред изданието.
След брифинга за американската операция, председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви, че „целта на операцията е да се постигне справедливост за престъпник, обвинен на основание американското законодателство“.
„Това е основният въпрос“, каза той пред събралите се журналисти. Докато той говореше, представителката от Демократическата партия Вероника Ескобар предложи различно обяснение, съобщава „Ню Йорк таймс“.
„Тук става дума за петрол“, беше краткият ѝ коментар.
Тази ситуация накара да се появи рязка разлика в становищата между двете партии относно действията, довели до падането на Мадуро, както и по-дълбоки притеснения в Конгреса относно бъдещите планове на администрацията на Тръмп, добавя вестникът.
Изданието отбелязва, че след брифингите повечето републиканци подкрепят военната операция и одобряват подхода на администрацията, докато демократите предупреждават, че САЩ „руха към интервенция с неясен край, без ясна правна основа и без план за демократичен преход“.
Същевременно, „Уолстрийт джърнъл“ информира, че вчера американските сили са задържали два санкционирани петролни танкера в открито море.
Това последва след изявление на Тръмп, че САЩ ще предлагат санкциониран венецуелски петрол. Тази стъпка може да има смисъл, но само ако служи на по-голямата цел за изграждане на свободна и просперираща Венецуела, твърди изданието.
Според „Уолстрийт джърнъл“, свалянето на Николас Мадуро е част от „прочистването на Западното полукълбо“. Постоянните коментари на Тръмп за монетизиране на венецуелския петрол обаче подхранват обвиненията на критиците, които твърдят, че всичко е свързано само с ресурси, коментира вестникът.
През последните дни Тръмп намекна за идея за субсидиране на американски компании, за да се върнат във Венецуела – сякаш става въпрос за американска империя от преди век, се посочва в статията. Освен това се отбелязва, че продажбата на санкциониран петрол може да бъде положителна, ако приходите от него се предоставят на опозицията или се депозират в ескроу сметка за възстановяване на венецуелската икономика, ако режимът се откаже от властта.
Тръмп явно разглежда тези средства като личен ресурс, извън контрола на Конгреса, който може да разпределя по свое усмотрение. Така се сблъскват интересите на националната сигурност на САЩ с личните амбиции на Тръмп, коментира изданието.
Както „Уолстрийт джърнъл“ подчертава, Венецуела разчита на помощ от Иран и Китай, за да предотврати колапса на своята петролна индустрия. Въпреки че американските инвестиции са желани, облекчаването на санкциите за достъп на американските компании до Венецуела не означава автоматично изместване на противниците, които имат свои стратегии за подкрепа на режима, обяснява вестникът.
Изданието прогнозира, че американските компании едва ли ще предприемат инвестиции във Венецуела, преди да има политически преход, който да установи стабилност и да гарантира защита на собствеността.
По същото време, „Файненшъл таймс“ отбелязва, че американските петролни компании ще искат значителни гаранции от Вашингтон, преди да направят значителни инвестиции във Венецуела.
Очаква се ръководителите на компаниите да изискват силни правни и финансови защити, преди да рискуват капитал в страна с много високи политически и правни рискове, посочват източниците на изданието.
Вестникът припомня, че Тръмп е заявил, че американските петролни компании могат да бъдат „възстановени чрез нас или чрез приходите“, ако инвестират във Венецуела. Въпреки това компаниите остават предпазливи, като мнозина изразяват опасения относно непредсказуемостта на политиката.
„Никой не иска да влезе там, особено след като случайна публикация в социалните мрежи може да обърне цялата външна политика на страната“, казва инвеститор в енергийни проекти пред „Файненшъл таймс“.
„След Иран и Нигерия, Венецуела е третият производител на петрол от ОПЕК, който е атакуван от САЩ през последната година“, споменава Бил Фарън-Прайс от Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Това е глобална програма, предназначена да пренастрои световната търговия с енергия според интересите на САЩ“, твърди той.
Въпреки това, плановете на Тръмп за възраждане на венецуелския петролен сектор срещат скептицизъм сред американските директори, които сочат политическите и правни рискове, съчетани с ниските цени на петрола, като основни пречки, отбелязва изданието.
Източник БТА
