С 373 милиона гласоподаватели, които са значително повече от 233,5 милиона гласоподаватели в САЩ, изборите за ЕС са изключително важни, но повечето европейци изпитват трудности да се ориентират в тях.
В 27-те държави изборите за следващия Европейски парламент ще се състоят между 6 и 9 юни. Спечелилите 720 депутати ще имат важна роля в управлението на ЕС, работейки по различни закони – от климатичните цели до банковите регулации.
Първата ключова задача на новоизбрания парламент ще бъде да одобри или отхвърли 27-те човека, които ще управляват ЕС през следващите пет години. Това означава да се даде зелена светлина (или не!) на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която иска втори мандат, и нейния екип от комисари.
Тазгодишните избори ще бъдат значими, защото вероятно ще има рязко политическо изместване вдясно. Това означава, че през следващите пет години може да се наблюдава отдалечаване от екологичните приоритети на ЕС , за сметка на повече подкрепа за производството, сигурността и селското стопанство, както и по-твърда позиция по отношение на миграцията.
Фон дер Лайен, която е от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), може да се бори да осигури ясно мнозинство с левоцентристки и либерални парламентаристи, но остави отворена вратата за работа с крайнодясната група на Европейските консерватори и реформисти (ECR).
Това залитане към твърдата десница е ясно и от социологическите проучвания. Във Франция Националното рали на Марин льо Пен е на път да спечели, а популистката Алтернатива за Германия почти изпреварва социалдемократите на канцлера Олаф Шолц.
Всичко това е доста объркващо, но изданието „Политико“ е изготвило кратко ръководство в помощ на европейския избирател. Ето най-важното:
За какво всъщност гласувате?
Това са единствени избори. Гласоподавателите от целия континент колективно ще изберат общо 720 членове на Европейския парламент (ЕП). Но всъщност са и отделни национални гласувания, които се провеждат в 27-те държави, с малко по-различни правила.
Колкото по-голяма е страната, толкова повече места ще заемат нейните представители. Германските евродепутати получават 96 места, а французите – 81, докато Малта, Кипър и Люксембург получават само по 6.
Гласува се за партия, която след това обикновено попада в международна група със същия политически оттенък. Така че, ако гласувате за партията Renaissance на президента Еманюел Макрон във Франция, тези евродепутати ще попаднат в групата „Обнови Европа“ заедно с други либерали от страни като Дания и Чехия.
За да изглеждат нещата още по-сложни, самият Европейски парламент е базиран както в Брюксел, така и в Страсбург. Евродепутатите вършат по-голямата част от работата си в комисиите и провеждат повечето от месечните си сесии в Белгия, но всъщност гласуват законите във Франция.
Това е доста неефективно, а и постоянното пътуване до работното място е лошо за околната среда. Но двуглавият парламент е защитен в европейските договори и се оказва много изгоден за френските хотелиери.
Как европейските избори са свързани с избора на следващите лидери на ЕС?
Следващият председател на Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, който предлага нови закони, трябва да бъде от политическата група, която спечели най-много места на изборите следващия месец.
След изборите новият Европейски парламент трябва да одобри или отхвърли номинациите за председател на Комисията и 26 национални комисари, които ще ръководят ЕС през следващите пет години. Германката Урсула Фон дер Лайен иска още един мандат като шеф на Европейската комисия, а нейната дясноцентристка ЕНП е на път да спечели. Но тя официално се нуждае от одобрението на европейските лидери, а след това е изправена пред тежка надпревара за осигуряване на 361 гласа, които трябва да я изберат в парламента.
Комисарите (по един от всяка страна) наблюдават основните области на политиката на ЕС: глобалните търговски сделки, субсидиите за земеделие, антитръстови глоби срещу САЩ и технологични гиганти като Google и Apple, потенциалното разширяване на блока и т.н.
Какво правят евродепутатите и какъв е смисълът от Европейския парламент?
Парламентът е една от трите основни институции на ЕС и единствената, която се избира пряко. Другите две институции са Европейският съвет, където се срещат министрите и правителствените ръководители, и Европейската комисия (ЕК)–изпълнителната власт на блока.
Това, което е уникално за Европейския парламент, в сравнение с националните парламенти, е че членовете му всъщност не могат сами да предлагат нови закони, от правна гледна точка. Европейската комисия е тази, която има правото на инициатива и пише първите проекти на всички нови закони. А това й дава много власт.
Евродепутатите упражняват влиянието си, като променят законодателството и гласуват окончателно законите като цяло. За целта се пазарят с представители на Съвета и Европейската комисия.
Парламентът обикновено се възприема като най-слабата от трите институции, като често не успява да си проправи път в тристранните преговори между институциите.
Какво се случва, когато даден евродепутат спечели?
Когато евродепутатите влязат в парламента, те намират съмишленици от други страни и формират политически групи.
В момента в ЕП има седем групи: Левицата, Зелените, Социалистите и демократите, Обнови Европа, Европейската народна партия, Европейските консерватори и реформисти и групата Идентичност и демокрация.
Победителят в изборите е групата, която има най-много места след гласуването. Това е важно, защото лидерите на ЕС са длъжни, според договорите на ЕС, да вземат предвид изборните резултати, когато предлагат име за най-влиятелната роля в Европа: тази на председател на Европейската комисия.
Ако Парламентът отхвърли първия избор, Съветът разполага с месец, за да предложи второ име, въпреки че това никога не се е случвало досега и би предизвикало безпрецедентна политическа криза в ЕС.
Всеки кандидат в крайна сметка ще трябва да си осигури одобрението на парламента – 361 гласа или повече.
Накратко: Ако вашето политическо семейство спечели изборите и е част от най-голямата общоевропейска група от членове на ЕП, това не само ви дава по-голяма власт от останалите, за да влияете на законите, преминаващи през парламента, но и в трескавите първи седмици след изборите, ви дава силен аргумент да претендирате за най-високия пост в Европа.
Кои са главните герои?
Първа е фон дер Лайен, която е председател на Европейската комисия от 2019 г., и която беше извадена от неизвестност от френския президент Еманюел Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел.
Струва си да се следи и основният й съперник Николас Шмит, който пътува из Европа, свързвайки се със социалистически и лявоцентристки гласоподаватели, като настоява за по-добри жилища, повече права на работниците и не отстъпва от Зелената сделка. Шмит, който е еврокомисарят в оставка на Люксембург, често се въздържа от нападки срещу фон дер Лайен, която в крайна сметка е негов шеф. Но все пак изстреля няколко тиради срещу нея, заради отварянето на вратата за сътрудничество с крайнодесните и за сключването на спорни споразумения за ограничаване на миграцията с автократите от Северна Африка.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола – дясноцентристка християндемократка от Малта полага специални усилия да ухажва младите хора да гласуват. Тя е изправена пред изтощителна кампания в Малта, която в момента е въвлечена в корупционен скандал около управляващата Лейбъристка партия. Тя ще се надява на завръщане като председател на парламента, ако не и на още по-висока позиция.
Какво кара хората да се вълнуват и да гласуват?
Въпреки че всяка страна има свои собствени национални интереси, има някои общи теми, излъчвани от Брюксел:
- Войната на Русия в Украйна и как да се повиши собственият отбранителен капацитет на ЕС;
- Мудната икономика на ЕС;
- Как да достигнем амбициозните планове на ЕС за климата и околната среда и да ги съвместим с интересите на работници, фермери и промишлени производители;
- Как да направим ЕС по-конкурентоспособен на световната сцена;
- Неотдавнашният пакт на ЕС за миграцията и убежището;
- Възходът на крайната десница.
Обикновено обаче тези избори не успяват да привлекат тълпи и избирателната активност винаги е по-ниска, отколкото при националните избори. А това води със себе си истински проблем с легитимността на ЕС. Изборите за ЕП обикновено са с по-ниска избирателна активност в Централна и Източна Европа, отколкото в по-богатите северни и западни страни. Последния път институциите на ЕС бяха въодушевени от покачване на избирателната активност, въпреки че само малко над половината от гласоподавателите в целия блок бяха гласували.
И така, какво ще се случи?
Трудно е да се анкетира цял континент, но признаците досега показват, че Европейският парламент го очаква значителна промяна надясно, но че в крайна сметка сегашната коалиция от центристки партии трябва да се придържа към своето мнозинство.
Вероятно е не само да видим силен резултат за дясноцентристката Европейска народна партия, но и за твърдодесните и крайнодесните групировки.
Това означава, че центърът на тежестта в новия парламент няма да бъде върху либералите, както е от 2019 г., а върху ЕНП.
Либералите, които са хлабава коалиция под знамето на Обнови Европа – изглежда, че ще загубят Същото ще сполети и Зелените, чиято зелена вълна преди пет години отслабва.
В крайна сметка двете политически фракции, които отдавна доминират в Европа – дясноцентристката ЕНП и социалистите най-вероятно ще останат двете най-големи сили в парламента. Но ще видим ерозиране на тяхната власт.
Противопоставянето на Зелените на основните закони на ЕС – от гигантската схема за субсидиране на ферми до новата миграционна сделка, отчасти обяснява защо фон дер Лайен смята, че може да се наложи да си сътрудничи с крайната десница.
Дори спечелването на одобрение разкрива проблемите с броя, тъй като фон дер Лайен търси 361 гласа. Според настоящите проучвания центристкият блок на ЕНП, социалистите и либералите могат да й осигурят 402 гласа, ако тя им обещае някакви облаги. Това обаче не е много удобна цифра, тъй като, ако само 10% от тези евродепутати се бунтуват срещу партийната линия, тя ще бъде в огромна беда.
Вероятно ще бъде нещо близко до посочените цифри, но в крайна сметка изборите за ЕС са като трилър с неизвестни до последния момент.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
