След като напускат Крим, много украинци разбират, че имотите им са иззети от руските власти. Без съдебна защита и често без предупреждение, домовете и земите им се оказват в ръцете на нови обитатели или продадени на търгове.
„Съседът ти Володя е. Апартаментите ти са продадени. Обади ми се, спешно е.“
Това съобщение достига до Светлана Колисниченко и семейството ѝ през май 2024 г. То оправдава най-големите им страхове за имота, който са оставили в Крим, след като са се преместили в Киев.
Тази история не е единичен случай. Юлия Стежко също открива, че имотът ѝ на полуострова е бил конфискуван, след като тя и семейството ѝ са се преместили.
Според международни наблюдатели на правата на човека след първоначалната незаконна руска окупация на Крим през 2014 г. и последвалата пълномащабна война през 2022 г. стотици сгради, жилища и други имоти в Крим са били конфискувани от руските власти. Често на прицел са хората, които не са съгласни с политиката на Русия.
До края на 2023 г. повече от 2600 имота, собственост на украинци, са били незаконно присвоени, показва разследване на RFE/RL’s Crimea.Realities.
„Да отдава апартамента под наем“
В случая на Светлана Колисниченко бивш украински войник – сега руски гражданин, живее в нейния тристаен апартамент, без да има съгласие за това. Той е регистрирал и децата, и съпругата си като обитатели на жилището.
Въпреки че имотът е на Колисниченко, новият наемател не плаща за апартамента.
„Мисля, че съседката ни Людмила и съпругът ѝ Виталий са му дали ключовете“, казва Колисниченко. „Може би е започнала да отдава апартамента ни под наем или нещо подобно.“
Тя казва, че е разбрала за това едва когато Володя ѝ се обадил, за да ѝ каже, че Людмила „пуска непознати в апартамента, включително военни“.
„В моята сграда, където живеехме, вече има седем такива апартамента. Оказва се, че това е нещо като масово явление“, казва Колисниченко.
С гледка към морето
Юлия Стежко е в подобна ситуация.
Семейството ѝ е инвестирало в парцел в Крим, където е планирало да построи къща. Наскоро обаче Стежко открива, че имотът е бил конфискуван със съдебно решение, след като семейството напуска полуострова.
Земята, която тя описва като „с гледка към морето, като цяло хубав имот“, е значителна загуба.
„Купихме я със спестяванията на цялото семейство“, казва тя и добавя, че са се надявали ваканциите на децата им да бъдат прекарвани там.
„Освен това там е погребан дядо ми по майчина линия“.
Когато отправя запитване към властите в Крим, на Стежко е отговорено, „че е влязло в сила постановление, според което нямам никакви права върху имота – и това е всичко“.
През 2023 г. установените от Русия власти в Крим обявяват намерението си да продадат около 1000 имота, включително апартамента в Ялта, принадлежащ на Елена Зеленска, съпругата на украинския президент Володимир Зеленски. Той е продаден за 44 милиона рубли (530 000 долара).
Кой е на прицел
Според правозащитни организации изземването на имоти, принадлежащи на украинци, които се противопоставят на руската окупация, е масово. Често мишена са хората като Колисниченко, които са отказали да вземат руски паспорти.
„Ние бяхме против политиката на Русия – затова не взехме паспорт, това е единствената причина“, казва Колисниченко. „Имах пълното право да взема паспорт, майка ми дори е в Русия, но не исках. Не ми харесваше тази агресия.“
Политиката е струвала на стотици украинци домовете им, казват наблюдатели.
„Ако [държавите] се отнасят неблагоприятно към руската агресия и налагат санкции, тогава [техните] граждани ще бъдат считани за недружелюбни“, казва Микита Петровец от нестопанския Регионален център за правата на човека. В подобни случаи, съгласно руското законодателство, „може да бъде извършена съответната конфискация на имущество“.
На много украински собственици на имоти е била дадена около една година, за да прехвърлят или продадат имотите си, казва Петровец, след което са започнали „принудителни продажби чрез съдебни решения. Сега такива парцели се продават на търгове.“
Съдебните дела
През март 2020 г. руският президент Владимир Путин подписа указ, с който беше забранено на „чуждестранни граждани“, включително украинци, да притежават земя в окупирания Крим.
Според украинското законодателство нищо не се е променило и собствеността на украинците все още е напълно призната.
Въпреки това назначените от Русия власти в Крим публикуваха дълги списъци с адреси и наименования на парцели земя, които планират да изземат.
Регионалният център за правата на човека е документирал, че само за три години броят на парцелите, притежавани от т.нар. чуждестранни граждани в Крим, е намалял с 50 % – от над 11 000 на 5 000.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) заведе дело заради изземването на имоти и обяви руската политика за незаконна. През 2022 г. обаче Русия беше изключена от Съвета на Европа и вече не е страна по Европейската конвенция за правата на човека, което означава, че нейното правителство вече не е правно обвързано с решенията на съда.
Оттогава руските власти са обявили, че решенията на ЕСПЧ няма да бъдат изпълнявани.
Остават регистрирани около 1101 съдебни дела, заведени от украинци в ЕСПЧ във връзка с нарушения на правата на човека в окупирания Крим, като повече от половината от тях са за отчуждаване на собственост.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
