Мисля, че при избора на Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк става дума и за двете неща заедно – и прогресивизъм, и ислямизъм. Някой би казал – е как така, прогресивизмът е лява либерална идеология, а ислямизмът – крайно консервативна и фундаменталистка?
Време е да свикваме с този парадоксален синтез. За да завладяват позиции в западните общества, ислямистите разумно си подбират за партньори точно тези крайно леви социални движения, които са мотивирани от радикална антикапиталистическа идеология.
В нашата съвременност антикапитализмът е не просто алтернативна икономическа доктрина. Той е доктрина, противопоставяща се на цялостната културна и цивилизационна структура на Запада. Врагът е западното културно и цивилизационно наследство.
Ислямизмът предвидливо паразитира върху антисоциалния патос на левите радикали, които се борят за цялостно унищожаване на „системата“ – на тяхното собствено общество.
Левият радикализъм нанася удари върху основните социални институции – и така създава маса индивиди без родова памет, без съзнание за наследство и идентичност.
Левият радикализъм създава чувство за вина – Западът е дискриминационен, потиснически, расистки, експлоататорски. „Постколониалната теория“ ви дава алтернатива – религии и ценностни системи, насочени против Запада.
Ислямизмът усилено запълва изпразнените от „мултикултурализма“ пространства на идентичност в най-успешната цивилизация в човешката история – западната цивилизация. Левият радикализъм яростно се бори за по-голяма имиграция и „многообразие“ на обществото.
Ислямизмът навлиза чрез нарастващи потоци имигранти-мюсюлмани от „третия свят“. Затова радикалният прогресизъм е незаменим и ключов политически съюзник на ислямизма – през парадокс, но напълно реално.
Левичарският радикализъм върши първата част от работата – той разрушава обществото. В руините навлиза ислямизма – и предоставя „алтернатива“. Честито!
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
