Войната в Иран засегна както преките участници в нея, така и страните от региона, но също така и хора и страни, които в географски план са доста по-отдалечени, обобщават редица медии, сред които „Франс 24“, Франс прес, „Франс енфо“, „Нюзрум Италия 24“, „Ал Джазира“ и „Фато куотидиано“.
На първо място се оказа драстично редуциран трафикът в Ормузкия проток, свързващ Персийския залив с Оманския залив. През този морски път минават 20 милиона барела петрол на ден, което е около една пета от световната консумация. Оттам минават и 20 процента от потребявания в света природен газ и една трета от потребяваните в глобален план торове. Сега иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция блокира де факто този морски път, което води до намален трафик. В периода 2 -6 март например оттам са минали едва девет търговски кораба, като става дума за кораби с активирани сигнализационни системи, отбелязва Франс прес. Някои съдове преминават с изключени транспондери, за да не станат мишена на удари. А други съдове предпочитат да се обозначават като кораби, свързани с Китай, било то заради екипажа или заради стоките, които превозват, за да избегнат атаки. Трети кораби се обозначават като мюсюлмански, докато преминават през протока, съобщава Франс прес, като се позовава на сайтове за онлайн следене на морския трафик и на експерти в областта. При нормални условия 138 кораба преминават за 24 часа през протока.
Значимостта на този морски път произтича от това, че много страни в Азия се снабдяват основно с природен газ и петрол от страните от Близкия изток. Втечнен природен газ от Катар и ОАЕ отива за Пакистан, Индия, Китай, Япония, Южна Корея и Бангладеш. Петрол получават Индия, Китай, Япония, Южна Корея, Филипините, Тайланд. Производители на петрол от Близкия изток са Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Иран. Съществуват тръбопроводи през Саудитска Арабия към Червено море и от ОАЕ към Оманския залив, но според Международната агенция за енергията те могат да поемат едва около една четвърт от обичайния обем, който напуска региона по море. А Иран няма алтернативен маршрут извън пролива, пише германската медия Ен Те Фау, цитирана в аналитичен материал на БТА.
В региона се намира и Бабелмандебският проток, който свързва Червено море с Аденския залив и в по-широк план с Индийския океан. В този проток плавателни съдове са изложени на риска от атаки от хусите в Йемен, които са част от прокситата на Иран, обединени в така наречената „Ос на злото“. Ако този пролив стане невъзможен за плаване, корабите трябва да обикалят около Африка, през нос „Добра Надежда“. Това означава по-дълго плаване, повече гориво, изхарчено за това плаване, повече вредни емисии и повишена цена за транспортираните стоки.
Третият ключов път в региона е Суецкият канал. Той свързва Средиземно море с Червено море и през него минават 30 процента от контейнерните товари между Азия и Европа. Евентуалното му блокиране поради някаква причина би се отразило на веригите за доставки в Европа.
Конфликтът стана причина за пълно или частично затваряне на въздушното пространство на редица страни в Близкия изток и за отменяне на полети на ключови авиопревозвачи. Затварянето на въздушното пространство наложи на авиокомпаниите да избират алтернативни маршрути. Този избор се усложнява обаче и заради затвореното от 2022 г. въздушно пространство над Украйна. Така за самолетите има три алтернативни възможности. Първата е така нареченият Южен път през Саудитска Арабия – Оман – Арабско море. По него преминават самолети от Европа за Индия, Югоизточна Азия и Китай. Но това налага слизане по на юг и между един и четири часа по-дълъг полет. Вторият вариант е т. нар. Северен път през Турция – Кавказ – Централна Азия. По това трасе обаче руското въздушно пространство е затворено за много европейски компании. Този фактор плюс и затвореното въздушно пространство над Украйна прави въздушните пътища над Грузия, Азербайджан и Казахстан много натоварени. Третият път е т. нар. Полярен път, но само някои северноамерикански и азиатски компании могат да го използват, за да стигнат до Далечния Изток и този вариант не е решение за пътуващите към Индия и Югоизточна Азия.
В Персийския залив има три ключови транспортни хъба – Дубай, Абу Даби и Доха. През тях може да се пътува за Австралия, остров Пукет в Тайланд, Малдивите, остров Бали в Индонезия, Сейшелите, Шри Ланка, Филипините, Виетнам, Индия, Бангладеш и Сингапур. Така редица туристи се оказаха и косвени жертви на конфликта. За пътуване до Австралия алтернативните хъбове са Истанбул, Куала Лумпур и Сингапур. В допълнение в самия Близък изток има три натоварени туристически дестинации – Дубай, Катар и Йордания, като напоследък нараства интересът към Бахрейн и Оман. Ключови компании за дълги полети, летящи до хъбовете в Персийския залив са „Луфтханза“, „Ер Франс“, „Еър Индия“, „Емирейтс“, „Катар еъруейз“ и „Търкиш еърлайнс“.
Бойните действия в Близкия изток усложниха много плановете на туристите малко преди Великден, падащ се на 5 април за католиците, и на 12 април за православните.
В конфликта в Иран САЩ и Израел нанасят удари в Иран. Иран отвръща с обстрел по Израел. В допълнение подкрепяното от Иран ливанско шиитски движение „Хизбула“ в знак на солидарност обстрелва Израел, което води до ответни израелски удари по Ливан. Но нещата не свършват до тук. Иран нанася и удари по други страни от региона, като ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Оман, Бахрейн, Йордания, заради американско военно присъствие там.
В Ирак се предприемат атаки както срещу американското военно присъствие в Иракски Кюрдистан, така и срещу средища на ирански кюрдски дисиденти.
В Кипър, където има британска база, бяха засечени ирански дронове. Италия, Великобритания, Франция, Гърция, Испания и Нидерландия изпратиха към острова военни кораби. Натам отива и френският самолетоносач „Шарл де Гол“. Вчера той беше край бреговете на Кипър.
В Турция, където има американски военни, две балистични ракета бяха прехванати от противовъздушните системи на НАТО, но Иран отрича да ги е изстрелвал.
В Азербайджан ирански дронове поразиха летището в Нахичеван.
В Шри Ланка американска подводница потопи ирански военен кораб, а екипажът на втори ирански кораб беше евакуиран от шриланкските власти. Корабът беше поставен под защита на Шри Ланка заради риск от втора американска атака, отбелязва Франс прес
В допълнение в размирния Йемен действат от години хусите, които са проксита на Иран и те заплашиха с атаки в Червено море, а Сирия си остава принципно нестабилна страна, в която има проирански настроения, въпреки промените във властта, извършени там.
Всичко това говори за хоризонтална ескалация на конфликта, коментира Франс прес. При този род ескалация има разширяване на войната чрез отваряне на нови сцени на бойните действия или чрез нов тип действия, като например блокиране на Ормузкия проток. В случая има и двата фактора.
Използваните оръжия във войната също имат географски измерения предвид разстоянието, до което те могат да достигнат.
Израелската ракета „Блу спарой“ („Синьо врабче“), с която беше убит върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей при удар по Техеран още на 28 февруари, се изстрелва от изтребител Ф-15, издига се на близо 10 километра височина, преди да се спусне към мишената с много голяма скорост, припомня Франс прес. Първоначално е замислена като прехващач, дълга е 6,5 метра, произведена е от израелската компания „Рафаел“ и поразява цели на 1000 километра.
Американският дрон „Лукас“ е наричан американски „Шахед“, защото наподобява на ирански дрон „Шахед-136“, допълва агенцията. Може да лети със скорост 135 км/ч на над 800 км разстояние. Произвежда се от американската компания „Спектър уоркс“ и струва 35 0000 долара. Брад Купър, командващ американското Централно командване, отговарящо за операциите в Близкия изток, заяви, че в основата на „Лукас“ е дрон „Шахед“, попаднал в ръцете на американците. Те са го разглобили и анализирали, и са проектирали „Лукас“, предаде Франс прес.
Американските ракети Пи Ар Ес Ем (съкратено от английското Precision strike missile (PrSM) – ракета за прецизен удар) са произведени от американската компания „Локхийд Мартин“. Те могат да нанесат удари на над 400 километра разстояние.
Израел и САЩ използват и много други оръжейни системи за атаките си.
А с какво отговаря Иран на ударите? Отговор на този въпрос се опитват да дадат италианското издание „Нюзрум Италия 24“, специализираното издание по каспийските въпроси „Каспиан нюз“ и арабската медия „Ал Джазира“ въз основа на информациите за арсенала, с който разполага Техеран. Иран има редица ракети.
Балистичната ракета „Шахаб-1“ („Метеор“) е с обсег на действие 300 километра.
Балистичната ракета с твърдо гориво тип „земя-земя“ „Фатах-110“ лети на 300 километра. Името й означава „победа“, „завладяване“ или „завоевател“.
Балистичната ракетата „Раад-500“ („Гръм-500) с обсег 500 км е оборудвана с прогресивен композитен двигател. „Шахаб-2“ лети на 500 километра, балистична е и е с течно гориво.
Балистичната ракета „Фатах 313“ с обсег 500 километра, и се твърди, че използва ново композитно гориво.
Крилатата ракета „Кудс-1“ е с обсег 600 км. Името й означава „свещено място“ или „святост“.
Крилатата ракета изстрелвана от въздуха „Я-Али“ може да поразява цели на 700 километра. Името й идва от призив по време на молитви за помощ.
Балистичната ракета с твърдо гориво и обсег от 700 км „Золфагхар“ лети на 700 километра. Името й идва от думата „зулфикар“, меч с двойно острие, който според поверията е бил даден от пророка Мохамед на братовчед му Али.
„Киам-1“ лети на 800 километра, балистична е и е с течно гориво. Името й означава „въстание“, обобщава „Ал Джазира“.
„Кадр 380“ с обсег 1000 км е далекобойна ракета, която използва изкуствен интелект и има способности за полет на ниска височина, за да избягва радарно засичане, коментира изданието „Каспиан нюз“. Името на ракетата означава „съдба“.
Балистичната ракета „Шахаб-3“ с течно гориво е с обсег 1300 километра, отбелязва „Ал Джазира“.
„Фатах-2“ е определяна като усъвършенствана свръхзвукова ракета с обсег около 1400 км, пише „Нюзрум Италия 24“. Балистичната ракета с твърдо гориво може да поразява цели на 1450 км. Името й препраща към превземането на бастиона Хейбар през 628 г. и в буквален превод означава „разбивач на крепости“, добавя медията.
Балистичната ракета с течно гориво „Емад“ („Стълб“) лети на 1700 км, а „Хорамшахр“, кръстена на едноименния ирански град, е с 2000 км обсег, съобщава „Ал Джазира“.
Балистичната ракета „Гадр“ („Мощ“) може да поразява цели на разстояние до 2000 километра.
Балистичната ракета с твърдо гориво „Седжил“ лети на 2000 км, но според някои анализатори обсегът й може да е до 2400 км, отбелязва „Нюзрум Италия 24“. Дълга е 25 метра, тежи около 2,3 тона и може да носи бойна глава до 700 килограма. В крайната фаза на полета достига хиперзвукова скорост от приблизително Мах 13, което прави прехващането ѝ особено трудно за конвенционалните системи за противовъздушна отбрана. Името й означава „самородна сяра“ и „жупел“.
Крилатата ракета „Сумар“ може да поразява цели на разстояние 2500 км, а според някои анализатори теоретичният й обсег е дори 3000 км, коментира „Нюзрум Италия 24“. Ако този показател бъде потвърден в реални оперативни условия, което досега не е ставало чрез документирани тестове, то „Сумар“ би била единствената иранска ракета, способна да достигне Рим и централните северни части на Апенинския полуостров, посочи неотдавна в анализ „Нюзрум Италия 24“ . Ракетата е кръстена на село Сумар, чийто жители са убити по време на атака с химическо оръжие, разпоредена от режима на Саддам Хюсеин.
Иран разполага и с дронове от серията „Шахед“, припомня „Нюзрум Италия 24“. Името на дроновете означава „свидетел“.
„Шахед-136“ – най-разпространеният модел, широко използван и във войната в Украйна (където се прилага под руското обозначение „Геран-2) – е дрон, който първоначално е бил проектиран да прелети 2500 км, но при оперативните му версии тази способност е намалена на около 1700 км заради по-големия боен товар, посочва сайтът.
„Шахед-129“ е многоцелеви дрон с автономност до 24 часа и оперативен радиус до 2000 км, способен да носи до 8 прецизни боеприпаса, което го прави платформа за удари със среден обсег, пише „Нюзрум Италия 24“.
„Шахед-238“, представен като реактивна дронова система, развиваща скорост между 500 и 600 км/ч и достигаща до 800 км/ч в крайната фаза на полета и с автономност около 1200 км, въвежда допълнително измерение на заплахата, като съкращава времето за реакция на системите за отбрана.
Структурното ограничение на дроновете „Шахед“ спрямо балистичните ракети обаче е ниската височина на полет и сравнително ниската скорост, което ги прави по-уязвими за системи за далечна противовъздушна отбрана, коментира италианското издание.
Източник БТА
