През изминалата седмица бе публикувана новината за резултатите от PISA, които породиха широка гама от реакции, като Министерството на образованието веднага предложи мерки за подготовката на учениците за този международен тест. След като вълнението се успокои, можем да се съсредоточим върху по-важните изводи от публикуваните резултати и насоките за развитие на системата на училищно образование.
Нека първо разгледаме твърдението, че „всичко е наред“, което бе изразено от образователния синдикат, които смятат, че PISA е измамно изследване, а българските ученици са отлични. Въпреки че не съществува подход за оценяване, който е безгрешен, PISA все пак е единственият такъв и позволява сравнения между държавите. Резултатите показват, че българските ученици не се представят добре, в сравнение с държави с по-ниско ниво на икономическо и социално развитие. Обаче обвиненията във външни фактори не могат да обяснят напълно тези резултати.
Другата теза, че училищното образование преживява крах, също не е вярна, въпреки спада на резултатите на българските ученици в международните тестове. Тези проблеми са по-системни и дълбоки, отколкото да бъдат обяснени само с външни фактори като пандемията и ученето от разстояние.
Сред резултатите се откриват няколко, които заслужават внимание, като например високият дял на учениците, които не покриват минимума за функционална грамотност. Също така се забелязва, че учениците с най-високо ниво на постижения са в малък брой. Значимо е и запазването на ролята на семейството и социално-икономическия статут на учениците за техните постижения.
Тези наблюдения имат съществено значение за икономиката на страната. България трябва да се фокусира върху подобряването на качеството на основните насоки на образованието, както и на обновяването на учебните програми и подготовката на учителите. Реформата в тази област е от ключово значение за бъдещето на страната.
Анализът е на Института за пазарна икономика. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
