Йордан Божилов е основател на Софийския форум за сигурност и негов председател. Той е бивш заместник-министър на отбраната на Република България. Бил е дългогодишен служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013, като е заемал експертни и ръководни длъжности, включително началник на отдел „Международни организации и контрол на въоръженията“, директор на дирекция „Международно сътрудничество“, заместник-директор на дирекция „Отбранителна политика“ и началник на кабинета на министъра на отбраната. Бил е съветник по въпросите на сигурността и отбраната в Българската академия на науките (2013-2018). Йордан Божилов е лектор в Софийския университет Св. „Климент Охридски“. Неговите статии по проблемите на европейската отбрана, черноморската сигурност и други въпроси са публикувани в България и чужбина.
– Г-н Божилов, тази година ще има избори за президент в САЩ и Русия, избори за Европейски парламент. Стана ясно, неофициално, че ЕК вероятно ще има нова позиция на еврокомисар по отбрана и сигурност, като част от един по-общ политически план на поведение, в зависимост от резултатите от изборите в САЩ. Как очаквате изборите в САЩ да окажат влияние върху сигурността на Континента при евентуално преизбиране на Доналд Тръмп?
– Тази година наистина е година на избори. Трябва да имаме предвид, че и в много европейски страни ще се проведат избори.
Очаквам до голяма степен да се промени балансът на силите.
Но най-важните, това са изборите в САЩ и за Европейски парламент, тъй като те до голяма степен ще определят рамката на трансатлантическите отношения, бъдещето на НАТО, бъдещите партньорства между САЩ и Европа по много въпроси. Включително икономически, включително по отношение на Китай, но и на много проблеми на сигурността в глобален мащаб.
Най-сериозният въпрос обаче остава подкрепата за Украйна, тъй като това е конфликтът, който крие най-много рискове – първо, от неговото пренасяне и разпространение извън границите на Украйна, второ, задълбочаването му и достигането до точка, в която по някакъв начин НАТО може да бъде въвлечен в един конфликт с Русия.
Много европейски лидери поставиха този въпрос, че НАТО и Европа трябва да бъдат готови, в случай че Русия прояви агресия към някоя държава член на НАТО и на ЕС.
Това обаче не означава, че войната с Русия е неизбежна. Даже напротив. И НАТО, и ЕС, и отделните държави, се опитват по всякакъв начин да не създават излишно напрежение и допълнителна ескалация. От друга страна обаче Европа трябва много ясно да си даде сметка, че мисленето от края на Студената война за това, че войната в Европа си е отишла, вече се промени.
Стратегическото мислене в Европа вече е друго и ние го виждаме това, тъй като повечето страни се подготвят, модернизират армиите си, създават повече военен капацитет, най-вече от гледна точка на това да има готовност да се посрещне всякаква атака.
Дали ще се промени отношението на САЩ към НАТО – това до известна степен зависи от факта кой ще бъде бъдещият президент на САЩ.
Наистина, последните изказвания на Доналд Тръмп са много обезпокояващи, но аз не виждам, на този етап поне, опасност САЩ да напуснат НАТО или пък да не защитят страна член.
От друга страна Европа трябва много ясно да покаже, че по-добре е да се инвестира в отношенията със САЩ, по-добре е да се поддържа трансатлантическата връзка такава, каквато е, отколкото Европа да изгради собствена отбрана без САЩ.
Аз съм скептичен, че Европа може да го направи това. Най-малкото това изисква огромни ресурси. По някои изчисления, за да може Европа да придобие необходимите военни способности, бюджетите на всички държави трябва да са над 6 % от БВП – каквото е било състоянието по време на Студената война. Това според мен е абсолютно невъзможно, най-малкото е невъзможно това да стане в много кратък период.
А както казахме, войната вече е в Европа, има риск от ескалация и риск от директна конфронтация на Русия със страни членки на НАТО и ЕС.
– По отношение на заделените средства за отбрана като процент от БВП България е сред отличниците в НАТО. Това трябва ли да ни успокоява, предвид тази напрегната обстановка? Вие казахте, че страните от ЕС би трябвало да заделят повече средства, ако искат да поддържат своя отбрана.
– Ако Европа иска да създаде собствена отбрана, която да не включва САЩ, тогава процентът за отбрана трябва да бъде много по-висок от сега отделяните. За това казвам, че е добре да се инвестира в добри трансатлантически отношения, за да може да се разчита на САЩ, ако европейските страни бъдат заплашени.
В НАТО САЩ са най-големият съюзник. САЩ дават почти 70% от необходимите способности за отбраната на Европа. Представяте ли си това какво означава? Това са системи за разузнаване, това са космически средства, това е бойна техника… Но най-вече това са ядрените сили. САЩ имат многократно повече ядрени оръжия, отколкото, да кажем Франция – единствената страна член на ЕС, с ядрени оръжия. Също така има много повече и от Обединеното кралство, въпреки че не е вече част от ЕС, но е част от НАТО.
Факторът ядрено оръжие, който е най-силният фактор за въздържане на потенциален противник, той е почти изцяло във възможностите на САЩ.
Ето защо ние трябва да инвестираме в тези отношения. Като казвам „ние“, имам предвид всички европейки страни, включително и България.
До миналата година ние имахме относително нисък процент, заделян от БВП за отбрана – в порядъка на 1.84%. От тази година този процент ще стане 2%, а аз очаквам тази граница ще бъде мината, тъй като купуваме самолети, строим кораби, ще придобием бойни машини, радари и т.н.
Това се прави, за да имаме отбранителен потенциал. Виждаме Русия, но виждаме и други страни в света, които имат реваншистки настроения и ние трябва да бъдем готови да се отбраняваме.
– Днес бойните действия се провеждат и на територията на информационното поле. Какъв е капацитетът ни по отношение на противодействие на дезинформацията, до каква степен сме подготвени са сблъсъци в информационната среда?
– Войната се води не само по бойните полета, тя се води в информационното пространство, в киберпространството. Ние я наричаме когнитивна война – война за умовете на хората. Тук въпросът е много важен, защото тази когнитивна война, която се води срещу демократичните държави, има много ясни цели.
Първо, да се разбие връзката между управлението на държавата и населението.
Създава се недоверие в управлението, като се посочва например колко е корумпирано то. По този начин се отслабват вътрешно-демократичните процеси в страните.
От друга страна се цели разединението на НАТО и ЕС.
Ние, когато говорим за отбранителни способности, трябва да имаме не само въоръженията, но също така и готовността на всички страни да изпълнят задълженията си, като например залегналите в Северноатлантическия договор. В чл. 5 от него – ако една страна член бъде нападната, това се счита за нападение над Пакта и всички останали държави трябва да се включат в отбраната и защитата на тази
