На 23 април на заседание в Палацо Киджи италианското правителство се зае и с технологиите, като одобри, по предложение на премиерката Джорджа Мелони и министъра на правосъдието Карло Нордио, „концепция за законопроект, съдържаща съответните положения и делeгираща на правителството правомощия в областта на изкуствения интелект“. Както всички законопроекти и този ще бъде подложен на евентуални промени и одобрението на комисиите в двете камари на парламента. Рано е да се правят окончателни заключeния, но но вече са налице някои важни тенденции, пише италианското издание „Интернационале“.
Антропоцентристкият подход към технологиите, прозиращ и от други проектозакони по света, е много важен, както и декларациите за намерения по отношение на свободата , плурализма и други опорни точки.
Централизацията на пълномощията започва с чл.17, който задължава изпълнителната власт да подготви и актуализира националната стратегия за изкуствения интелект и продължава с чл.18., превръщащ в органи за контрол правителствените агенции за дигитална Италия (Agid) и за национална киберсигурност (Acn).
Ако настоящият текст бъде приет, правителството ще има възможността да обнародва закони за всичко, което се отнася за обучението в областта на изкуствения интелект: начинът, по който ще бъде въведен и преподаван в италианската учебна система, в професионалното обучение и относно правилата в случай на употребата на изкуствения интелект за незаконни цели.
По отношение на продуктите, генерирани с изкуствен интелект, то те ще трябва да имат воден знак, който да ги обозначава. Изключенията са за произведения с „творчески, сатиричен, художествен или фиктивен характер, без да се засягат правата на трети страни. Така се създава възможност за защита на авторски права за произведения, създадени с изкуствен интелект при условие, че човешкият принос е творчески, уместен и доказуем“.
Член 12 на законопроекта разглежда използването на изкуствения интелект основно за „спомагателни дейности за подкрепа на професионалната дейност и с преобладаване на интелектуална работа“.
Журналистката Клаудия Морели пише в специализираното юридическо издание „Алталекс“, че подобен подход нарушава „статута на свобода и професионална отговорност чрез начини за подкрепа“.
Законопроектът обхваща и присъствието на изкуствения интелект в здравеопазването. Употребата на данните , включително личните, за научни изследвания , за превенция, диагностика и и лечение на болести е от обществен интерес. Използването на изкуствения интелект не трябва да е дискриминационно и пациентите трябва да са информирани за технологичните избори.
Предвижда се използването на изкуствен интелект за непълнолетни под 14-годишна възраст да е само под контрола на родителите. Текстът предполага и инвестиция от 1 милиард евро в инфраструктура за изкуствен интелект.
Фундаменталният въпрос, който възниква, не само по повод на този документ на италианската изпълнителна власт , но и в по-глобален аспект е „Как се различава например създаденото частично от човек и частично от машина“.
