Линда не знае точно колко пари ще й трябват, за да си купи чифт от обувките, които прави всеки ден. „Вероятно повече от месечната ми заплата“, казва тя с леко напрегнато изражение. Допреди година и половина тази жизнерадостна, петдесетинагодишна румънка е работила във фабрика, произвеждаща обувки за големи луксозни марки като „Гучи“ (Gucci), „Кристиан Диор“ ( Christian Dior) и „Тод‘с“ (Tod’s). Днес тази фабрика вече не съществува: тя затваря врати поради липса на поръчки, освобождавайки всичките 152 служители, които като Линда са били заети на пълен работен ден.
Това се случва в Брашов, средновековен център в сърцето на Трансилвания, на около 180 километра от Букурещ. Там, насред Карпатите, се е помещавало ателието на компанията „Селеционе“ (Selezione). През последните петнадесет години Линда, която предпочита измислено име, за да не пострада, работи за компанията, като шие кожени обувки за клиенти, готови да платят за тях няколкостотин евро. Седнала в кафене в голям търговски център, тя показва на телефона си снимки от предишното си работно място. На тях е усмихната зад шевната машина с нещо като униформа, докато шие кожена обувка. „Правех по триста на ден. Ритъмът беше напрегнат: осем часа без прекъсване, с половин час почивка за обяд и десет минути, за да отида до тоалетна“.
И все пак, въпреки високата производителност, през януари 2023 г. тя бива уволнена, заедно със 77 свои колеги. „Казаха ни го просто така, без предупреждение. За един ден останах безработна“. Докато разказва, жената показва снимки във „Фейсбук“ от новогодишно парти отпреди няколко години, на които се вижда как мениджъри и работници танцуват в заводските помещения. „Бяхме като голямо семейство“, казва тя, докато сянка на тъга помрачава лицето й.
Без обезщетения след освобождаването й от работа и с дъщеря, която все още трябва да издържа, Линда почти изпада в депресия. След това за щастие си намира работа в друга фабрика, благодарение и на факта, че работи в сектора почти тридесет години. Но много от колегите й не могат да се похвалят със същото. „Казаха ни, че трябва да намалят персонала, защото поръчките са по-малко. И така уволниха половината от нас, през декември фабриката реално затвори.“
„Селеционе“ е една от стотиците компании, изникнали като гъби в Румъния през последните тридесет години като доставчици на продуктите „Произведено в Италия“. Възползвайки се от ниските разходи за труд и известно ноу-хау в сектора, големите луксозни марки изнасят производството си в Румъния доверявайки се на доставчици, поели грижата за почти целия процес. „Те ни изпращаха изрязаните кожи, а ние им връщахме готови обувки, с изключение на подметката, която се добавя в Италия“, казва Виолета Раду, съосновател на „Селеционе“, Според закона са достатъчни два съществени процеса на обработка, за да може продуктът да бъде обозначен като „Произведено в Италия“. Така че обикновено при обувките кожата се реже и подметката се лепи в Италия, а останалото се прави другаде.
Механизмът работи толкова добре, че в Румъния се създава истински производствен сектор с много фабрики, някои от които са управлявани директно от марките, като фабриката за кожени изделия, открита от „Прада“ (Prada) в индустриалната зона на Сибиу. През 2019 г. модният сектор дава работа на повече от 200 000 души в Румъния. Произвежда се на много ниска цена и близо до Италия, което води до много високи печалби.
След това започва процес на свиване на дейността. „Днес затварят фабриките една след друга“, обяснява Даниел Настасе, председател на синдиката на работниците в модната индустрия. Петдесетгодишният синдикалист не крие разочарованието си. След като години наред се бори за по-добри условия във фабриките за модни стоки, днес той е принуден да наблюдава колапса на сектора, осъден, по думите му, на „бавна и мъчителна смърт“. Никой не може да даде точни данни за затворените фабрики в цяла Румъния и освободения персонал. Линда обаче твърди, че само в Брашов най-малко пет завода са преустановили дейността си през последните години.
На какво се дължи този спад на поръчките? Според Настасе големите луксозни марки все по-малко се интересуват от производство в Румъния, тъй като условията вече не са толкова изгодни. По-специално увеличението на минималната заплата, която беше коригирана няколко пъти през последните години и през юли достигна 3700 леи (740 евро бруто), прави страната по-малко конкурентоспособна от другите на международно ниво. Сравнението е смущаващо, ако се вземе предвид много ниската месечна заплата спрямо европейските стандарти и цената, на която луксозните артикули се продават на крайните потребители. И все пак е факт: Румъния вече не е конкурентоспособна, отчита италианското издание „Интернационале“.
Самите предприемачи, създали фабриките, говорят за липса на защита. Седнала на терасата на голямата си къща в жилищен район на Брашов, Виолета Раду, е много ядосана на марките за висша мода, заради които мечтата й няма да се осъществи. Откакто отива да работи в обувния сектор в Италия като много млада, тя мечтае да отвори собствена фабрика. Връщайки се у дома след няколко години, Виолета Раду използва своите умения и знания, за да отвори „Селеционе“ заедно с бившия си съпруг. „Направихме значителна инвестиция и дадохме работа на десетки хора. Бяхме сплотена група“, разказва тя, връщайки се с носталгия към годините, в които поръчките следват една след друга, а печалбата на компанията е значителна. Докато ситуацията не се преобръща. „Винаги сме били лоялни и на разположение. Удовлетворявахме исканията им, дори когато ни възлагаха много бързи поръчки. След това те постепенно намалиха изкупните цени и на практика ни изгониха от пазара.“
Пандемията доведе до криза в сектора на луксозните стоки заради затварянето на търговските пътища, срива на продажбите и намалената покупателна спсособност на клиентите. Луксозните марки и в момента не преминават през особено успешна фаза: през първата половина на 2024 г. „Гучи“ регистрира понижение на продажбите с до 20 на сто, най-вече поради спад в Китай, където местните производители са все по-малко заинтересовани от закупуването на продукти от висок клас заради несигурната икономическа обстановка и кризата в сектора на недвижимите имоти.
„Кристиан Диор“, който е част от конгломерата Ел Ве Ем Аш (LVMH), също регистрира незадоволителни резултати, макар и не толкова катастрофални. „Целият сектор е в криза. Това е нещо, за което говорим тихомълком, защото големите марки не искат да се знае. Но в някои случаи има складове, пълни с артикули. И това също може да е една от причините за спада на някои поръчки в страни като Румъния“, казва източник от сектора, който работи за различни марки.
