Днес е 151-годишнината от гибелта на Васил Левски, а България се покланя на неговия подвиг и дело. В родния си град, Карлово, хората си спомнят и разказват истории за него, които се предават от поколение на поколение. Една от тях е за учителската дейност на Левски във Войнягово.
През 1864 година, на Гергьовден, Апостолът на свободата влиза в храма „Свети Димитър“ в карловското село. През следващите две години той е църковен певец там и след това е поканен да остане като учител с годишна заплата от 800 гроша, разказва секретарят на местното читалище Цонка Дамянова.
„До този момент в селото нямаше училище. Левски лично събира 19 ученика, най-малкият на 6 години, а най-големият на 26“, споделя Дамянова пред Нова тв.
Левски създава училище и поддържа дисциплина
в селото край църквата и с помощта на учениците си го издига от кирпич, на същото място, където се намира и до ден днешен.
„Интересното е, че Левски слага две табели: едната за чест и другата за порицание. На табелата за чест записва имената на децата, които са били послушни и учили добре, а на табелата за порицание пише имената на непослушните. Той казвал на децата, че ако види името на някой от тях два пъти на табелата за порицание, той повече няма да бъде техен учител. И така децата се старали толкова много, че почти никое име не е било изписано на тази табела“, разказва Дамянова.
На пясъчника Левски учел своите ученици да четат и пишат, без да прибягва до физически наказания. Той им давал и часове по физическо възпитание, учел ги толерантност, честност и уважение.
„Смята се, че Левски е бил основател на физкултурното движение в България, защото в хубавите дни извеждал децата по поляните на селото, където играели на народна топка, скачали високо и челиквали“, разказва секретарят на училището.
Съседната стая била предвидена да бъде квартирата на Левски, но той рядко нощувал там. Вместо това, посещавал различни седенки по вечерите, обичал да е сред простите хора.
В селото се разказвало, че Левски е бил весел и красив човек. Има и легенда за неговата любов към Йова – племенницата на хазяйката му. Тя била на 16 години, когато Апостолът пристигнал в селото. Била известна с красотата си и таланта си за песни. Левски й обещал, че когато дойде свободата, той ще се върне във Войнягово, ще се ожени за нея и ще я направи учителка.
Обаче той никога не се върна. А Йова умира на датата, на която Левски е обесен.
