Хората в испанския град Понтеведра не крещят. Или поне крещят по-малко. Тъй като движението на моторни превозни средства в града е почти изцяло забранено, там няма ревящи двигатели или клаксони, нито металното звучене на мотоциклети, или обичайното надвикване между хората – нито едно от нещата, обичайни за останалите испански градове, пише Profit.bg.
Вместо това нещото, което се чува на улицата, е чуруликането на птички, звън на лъжици за кафе и този на човешки гласове. Учителите развеждат малки деца из града без постоянния страх, че някое от тях може да се отклони и да изскочи пред колите, пише The Guardian.
“Чуйте,” казва кметът на града, отваряйки прозорците на своя офис. От улицата долу се чуват човешките гласове. “Преди да стана кмет, по улицата минаваха по 14 000 коли всеки ден. През града минаваха по повече коли на ден, отколкото хора живеят тук.”
Мигел Фернандес Лорез е кмет на галисийския град от 1999 г. Неговата философия е простичка: това, че притежаваш кола, не ти дава право да заемаш публичното пространство.
“Как така възрастните хора или децата не могат да използват улицата заради колите?”, пита Сезар Москера, който отговаря за инфраструктурата в града. “Как така частната собственост, каквато е колата, заема публичното пространство?”
Лорес става кмет, след като преди това 12 години е в опозиция, и в рамките на месец превръща в пешеходна зона всичките 300 000 кв. м от средновековния център, поставяйки гранитен паваж по улиците.
“Историческият център беше мъртъв,” казва той. “Имаше много наркотици, беше пълен с коли – бе една маргинална зона. Това бе един замърсен град в упадък с много пътни произшествия. Градът бе в застой. Повечето хора, които имаха възможност да го напуснат, го направиха.
Първоначално мислехме да подобрим условията за движение, но не можахме да изготвим работещ план. Вместо това решихме да върнем общественото пространство на жителите, а за да го направим, решихме да се отървем от автомобилите.”
Те забраняват преминаването на автомобили през града и премахват уличното паркиране, тъй като хората, които търсят място за паркиране, създават най-голямото задръстване. Те затварят всички надземни паркинги в центъра на града и отварят подземни, както и паркинги в периферията на града с общо 1 686 свободни паркоместа.
Премахват светофарите и ги заменят с кръгови кръстовища, удължават зоната, забранена за автомобили – от стария град до района от 18-и век, и използват препятствия за ограничаване на скоростта в периферните райони до 30 км/ч.
Ползите от всичко това са многобройни. На същите улици, на които 30 души умират в пътни произшествия в периода 1996 – 2006 г., има едва 3 смъртни случая в следващите 10 години и нито един от 2009 г. насам. Емисиите на въглероден диоксид намаляват със 70%, близо три четвърти от пътуванията, които преди са се извършвали с коли, сега се извършват пеша или с велосипед.
И докато други градове в региона се свиват, централната част на Понтеведра се е сдобила с 12 000 нови жители. Спирането на разрешителните за строеж на големи търговски центрове пък означава, че малкият бизнес, който на останалите места в Испания трудно се справя с продължителната икономическа криза, успява да се задържи на повърността.
Лорес, който е член на лявата партия Галисийски националистически блок, е рядкост в преобладаващо консервативния северозападен регион на Испания. Понтеведра, с население от 80 000 души, е родното място на Мариано Рахой, бившия испански премиер и лидер на дясната Народна партия.
Лорес обаче твърди, че Рахой никога не е проявявал никакъв интерес към градската среда, която е донесла на родния му град множество награди.
Естествено, не всичко минава по мед и масло. Хората не обичат да им се казва, че не могат да шофират, където си поискат, но според Лорес, въпреки че хората изтъкват това като тяхно право, всъщност това, което те искат, е привилегия.
“Ако някой иска да сключи брак в забранената за автомобили зона, булката и младоженецът могат да дойдат с кола, но всички останали трябва да са пеша,” казва той. “Същото важи и за погребенията.”
Основното недоволство е, че настоящата схема е довела до задръствания по периферията на града и че няма достатъчно паркоместа.
“Градът е с идеалните размери за ходене пеша,” казва местният архитект Рожелио Карбайо Солер. “Можете да прекосите целия град за 25 минути. Има неща, които можете да крикитуквате, но няма нищо, което да ви накара да отхвърлите този модел.”
“Проблемът е, че сутрин по улиците, където е разрешено движението на автомобили, има задръствания,” казва местният жител Рамиро Арместо. “Няма градски транспорт от паркингите по периферията на града до центъра. От друга страна, съм живял във Валенсия и Толедо, но никога не съм живял в град, толкова лесен за живеене като този.”
Ракел Гарсия казва: “Живяла съм в Мадрид и на много други места и за мен това тук е рай. Дори и ако вали, ходя пеша навсякъде. Собствениците на магазини, които се оплакват, пък са същите, които оцеляха, въпреки кризата. Това също така е страхотно място за отглеждането на деца.”
“Това, от което има нужда, са места, където можеш да паркираш за 5 минути, за да заведеш детето до училище, когато вали,” казва Виктор Прието. “Тук, ако вали, а тук вали много, хората се качват в колата, за да отидат за хляб. Сега го правят по-рядко. Аз почти вече не използвам колата си.”
Всичките преустройства са финансирани от кметството, което не е получавало помощ от регионалната или от централната власт.
“На практика, това са ежедневни работи по благоустройството на града, извършени в контекста на един глобален проект, но те не струват повече, дори напротив,” казва Лорес. “Не сме се нагърбвали с някакви грандиозни проекти. Направихме това, което е по нашите възможности.”
