Начало Водещи Истерията за цените ще продължи. Няколко сюжетни линии, които ще предопределят приемането...

Истерията за цените ще продължи. Няколко сюжетни линии, които ще предопределят приемането на еврото

44
Цените на храните
Снимка: БТА

Малко преди икономиката да навлезе напълно в летен режим, интензитетът на политическите събития не спада, а страната очаква окончателното решение за еврозоната. На този фон е важно да откроим няколко сюжетни линии, които ще се развиват до края на годината и които ще предопределят средата в навечерието на приемането на еврото.

Истерията за цените ще продължи. Можем да приемем за даденост, че в следващите месеци ще сме постоянно в среда на силно кампанийно говорене по отношение на цените. Поскъпването на една марка минерална вода в даден обект в страната ще е равно на ръст на цените на храните с до 40%. Тези фойерверки ще бъдат правилото. Трите контролни органа (КЗК, КЗП и НАП) ще дават редовни брифинги и ще показват активност, която само ще усилва „истерията“. Медийната и обществена среда ще бъде сходна с тази по време на бойкотите на хранителните магазини – много време в телевизиите, активност в социалните мрежи, заклинания срещу „спекулата“ и хвърляне на идеи за строги мерки и контрол.

Това, разбира се, ще бъде използвано и за говорене против еврото. Официалните данни за инфлацията или ще потвърждават проблема с цените или ще бъдат измама. Пример е тезата, че данните за инфлацията са манипулирани през април и затова сме покрили критерия за ценова стабилност. Фокусът само върху намалената такса за болнично лечение през април умело пропуска факта, че от началото на годината държавата е взела редица данъчни и административни мерки, начело с вдигането на ДДС на хляба и ресторантите и увеличението на цената на електроенергията за бита, чийто кумулативен ефект всъщност покачва чувствително инфлацията. Това е директно написано в конвергентните доклади, а впоследствие и ясно комуникирано в отговор от Европейската комисия.

Голямата тема всъщност е държавния бюджет. Докато всички говорят за еврото и цените, важната тема на втори план ще бъде бюджетът. Стабилността на държавните финанси е силно разклатена, като България рискува да влезе в процедура по прекомерен дефицит през следващата година. По-лошото е, че това вече оказва огромен натиск за увеличение на данъците. Повишаването на осигурителната тежест дори е записано в средносрочната рамка, дискутират се мерки като покачване на ДДС и увеличение на корпоративния данък, както и облагане на различни сектори – например „свръхпечалбите“ на банките.

Есента в България ще трябва да бъде приет първият бюджет в евро. В новата рамка ще трябва да се предприемат ясни стъпки към консолидация и свиване на бюджетния дефицит. Фокусът трябва да е върху разходната част, която в последната година беше изпусната от контрол, в т.ч. премахване на всички автоматични механизми за увеличение на заплатите в публичния сектор. В приходната част има място за мерки, но те трябва да се насочат не срещу конкурентоспособността на страната, а в посока слабостите на данъчната система – силно занижените приходи от тол такси, пропуските в облагането на хазарта, много ниските данъчни оценки на имотите, както и преосмислянето на някои данъчни облекчения.

Политическите рискове остават твърде високи. На фона на спорове за еврото и проблеми в бюджета, потенциалните политически рискове не се предизвикани от поведението на опозицията, в т.ч. опити за провокиране на народен гняв срещу еврото, а от свръх амбицията на политически играчи, които и в момента концентрират най-много власт. Тази свръх амбиция за власт може да доведе до предсрочни избори, но по-важното е, че тя има нужда от максимално много институционални и финансови инструменти за контрол. В светлината на последното изглежда, че насочването на огромен бюджетен ресурс към Българската банка за развитие и свръх активността на контролните органи за цените са само първо действие в офанзивата за по-сериозен държавен контрол върху икономиката.

Всичко описано дотук не дава автоматични решения. Но такива е по-вероятно да бъдат намерени, ако си даваме ясна сметка за истеричните елементи на средата, силното напрежение в бюджета и амбицията на политически играчи да променят правилата на играта.

*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ

Още икономически новини – четете тук