Инфлацията в еврозоната ще спадне устойчиво до целевото равнище на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2 процента по-рано от прогнозираното – доста преди края на 2025 година. Това каза гуверньорът на централната банка на Италия и член на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета по време на панел от годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон.
В дискусия с директора на европейския департамент на МВФ Алфред Камер, Панета изтъкна „подобрението относно инфлацията в еврозоната, като сега тя е под целевото ниво на ЕЦБ“. Това показаха и публикуваните през миналата седмица от Евростат данни за инфлацията през септември.
„Това може и да е само временно, защото се очакват покачвания и нови спадове, но е ясно, че икономиката на еврозоната отчита дезинфлация“ (забавяне на инфлацията – бел. ред.), посочи още италианският централен банкер.
По думите му обаче „реалната икономика отслабва, което е ясно отразено във водещите индикатори като икономическото доверие“.
През последните две години икономиката на еврозоната нарасна леко, а приносът на вътрешното търсене беше ограничен. Растежът се дължеше на външното търсене. Сега обаче и то отслабва, обясни Панета.
Комбинацията от ниска инфлация и слаб растеж предполага допълнително отхлабване на паричната политика, добави той, но без да посочва до каква степен трябва да спаднат основните лихви на ЕЦБ.
По-рано този месец централната банка на еврозоната намали за трети път основните лихви – с 25 базисни пункта.
„Мисля, че трябва да продължим (с облекчаването на лихвите – бел. р.), посоката е ясна. Не трябва да започваме дискусията за „неутралния“ основен лихвен процент (който нито забавя, нито стимулира растежа на икономиката – бел. р.). Все още сме далеч от него. Има време, когато да мислим за това“, каза още италианският банкер.
Той не изключи възможността основните лихви да бъдат свалени дори под нивото на „неутралната“ ставка, „но е твърде рано, за да се каже дали това ще се случи“.
Управителният съвет на ЕЦБ трябва да се съсредоточи върху развитието на инфлацията през идните месеци, а лихвената политика трябва да отговаря на ситуацията с инфлацията и реалната икономика, добави Панета.
Той обаче изтъкна, че „да бъдем около 2 процента инфлация, след като сме отчели дълъг период на стабилност на показателя, е много по-различно, отколкото да имаме 2 процента инфлация след скок, отвел инфлацията до около 10 на сто. Това обяснява защо някои от моите колеги са много предпазливи по отношение на обявяването на победа в борбата с инфлацията“.
На въпрос на Камер за консолидацията на европейските банки Панета отговори, че „не е неразумно да очакваме банкови сливания“.
Банките сега са много печеливши, но това се дължи отчасти на наследството от пандемията. В онзи период правителствата се намесиха и дадоха много щедри банкови гаранции, необслужваните кредити почти изчезнаха от банковия пейзаж в Европа. В същото време специфичната ситуация повиши банковите печалби, защото банковите маржове се разшириха значително, обясни Панета.
Визирайки евентуалната сделка за сливане на италианската банка „УниКредит“ и германската „Комерцбанк“, която стана тема на горещи дебати в Европа и конкретно в Германия, Панета каза, че „оценката на тази сделка трябва да се базира единствено на силата на институцията, която би се формирала, а не на националността“.
„Не трябва да има съревнование между Италия и Германия“, добави той.
Не се вълнувам, ако италианска банка придобие чуждестранна банка, така както не се вълнувах и в миналото, когато чуждестранни банки изкупиха италиански кредитори, стига те да са силни и печеливши и да осигуряват на реалната икономика и своите клиенти висококачествени услуги“.
Вярвам, че Единният надзорен механизъм (наднационалният орган на ЕС за банков надзор – бел. р.) ще разгледа тази сделка на базата на обективен анализ, изрази надежда Панета.
Според него трябва да има банкови сливания в еврозоната, тъй като паричният съюз изисква някакъв вид споделяне на риска. „За да имаме добре функциониращ банков съюз, трябват банки, които оперират на трансгранично ниво в еврозоната“.
Рано или късно трябва да обсъдим и създаването на съюз на капиталовите пазари, каза още управителят на италианската централна банка.
Той говори и за необходимостта от повече иновации и инвестиции в Европа.
