Ранните детски бракове са културен и политически проблем. Това заяви в интервю за БТА Селен Доган, председателка на управителния съвет на турската Асоциация за комуникация и изследвания на жените „Учан сюпюрге“.
По думите й детските бракове са един от най-големите социални проблеми в Турция от много години. Тя разказва, че подобни случаи има в различни части на страната.
Доган казва във връзка с борбата със сключването на бракове в детска възраст, че „има закони, но има и пропуски в законите“.
Следва интервюто със Селен Доган:
Сериозен ли е все още проблемът с детските бракове в Турция?
Детските бракове са един от най-големите социални проблеми в Турция от много години. Можем да кажем това въз основа на нашата работа на терен. Понякога различни организации публикуват статистически данни и твърдят, че ранните бракове са намалели. Трудно е обаче да бъдем оптимисти по този въпрос, тъй като не попадаме на независими, актуални, всеобхватни и задълбочени изследвания.
Наличните данни идват предимно от изследвания, проведени от неправителствени организации с ограничени ресурси. В Асоциацията за комуникация и изследвания на жените „Учан сюпюрге“ не разглеждаме този проблем само като сключване на брак в ранна детска възраст, това е културен и политически проблем. Дали разбирате развитието на една държава по броя на небостъргачите или търговските центрове или по социалното и икономическото благосъстояние на обществото? Ако има зачитане на правата, ако достойнството на индивида не се подкопава систематично, ако ресурсите и възможностите се разпределят справедливо, ако жените, децата, възрастните хора, животните, горите са в безопасност, тогава можем да говорим за развитие и в такова общество няма бракове между деца.
В страни, които смятат възрастните хора за безполезни, инвалидите за бреме, не признават жените за личности и ги определят само според функцията им в семейството или не защитават децата от всякакъв вид пренебрегване и малтретиране, ранните и принудителните бракове все още са много сериозен проблем.
Опитваме се да разберем променящата се динамика на детските, ранните и принудителните бракове на фона на много проблеми като неравенството между половете, незачитането на основните човешки права, неспазване на правата на детето, феодални навици, климатичната криза.
В кои региони на страната има най-много подобни случаи? Според вашите данни в кои окръзи ситуацията е най-тежка?
Не искам да посочвам регион или град, за да не заклеймявам определена географска област, но вече знаем, че деца се бракосъчетават на много места в нашата страна по всякакви причини. От 16 години работим в почти всички окръзи, виждали сме тези случаи почти навсякъде – от Текирдаг до Агръ, от Самсун до Хатай. Историите са много сходни.
Това е така, защото културните кодове все още често изключват жените и момичетата от социалния живот и възпрепятстват правото и свободата им да вземат решения за собствения си живот. Момичетата са едновременно работници и гости в собствените си домове. Те „са програмирани“ да се грижат за членовете на семейството и да поемат ежедневните домакински задължения. Тъй като от тях се очаква да се омъжат възможно най-скоро, те са принудени да се откажат или да отложат мечтите си за образование и професионално обучение. Бракът все още често се налага като най-ценната цел в културата и момичетата не могат да се съсредоточат върху друга цел поради социален натиск. Това може да се види както в големите градове, така и в селските райони.
Какво правят властите, за да се справят с този проблем?
Има закони, но има и пропуски в законите. Както в националното законодателство, така и в международните конвенции за правата на човека, които Турция е подписала и са влезли в сила, ясно се подчертава, че „всяко лице под 18-годишна възраст е дете“.
Сключването на брак с деца е криминално престъпление. Въпреки това 16- и 17-годишните могат да сключват брак със съгласието на семейството и със съдебно разрешение.
Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето има силата на закон в Турция, но изпълнението на задълженията по нея често е произволно и ангажиментите се пренебрегват.
Член 16 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), друга международна конвенция, по която Турция е страна, постановява, че „сключването на брак или женитбата на дете в ранна възраст в никакъв случай не се счита за законно“.
Борбата с детските бракове не може да се води, ако не се подобри правната рамка, не се промени законодателството в съответствие с поетите ангажименти и не се приеме политика за закрила на детето, съобразена с правата на човека. Ранните принудителни бракове не са включени в стратегическия документ за правата на детето и плана за действие на турската държава за периода 2023-2028 г. Министерството на семейството и социалните грижи обяви, че „Планът за действие за борба с ранните и принудителните бракове“ се изпълнява в 21 окръга, но ние нямаме достъп до този план.
Плановете за действие на окръзите за борба с ранните и принудителните бракове също не са публикувани на сайта на министерството. Чрез търсене в интернет можем да получим достъп само до три от тези планове за действие (в Диарбекир, Ван, Муш).
Има ли положителна тенденция по отношение на намаляването на броя на ранните бракове?
Не мисля, че има намаление. Не смятам, че броят на детските бракове трябва да бъде основният мотив за разработване на превантивни политики. Пет деца може да бъдат омъжени в един град и пет хиляди деца в друг град; властите трябва да имат планове и програми за предотвратяване на тези случаи.
Има ли достатъчно психолози в Турция, които да помагат на младите булки?
Не знам. Основното е да се предотвратят такива случаи, преди да са се случили. Психолозите могат да окажат подкрепа на семействата в тази насока и да предложат на децата да бъдат насърчавани да не се женят, а да получат образование и професия. Разбира се, като напомнят, че бракът на деца е криминално престъпление.
Могат ли младите момичета, които стават майки в ранна възраст, да завършат училище?
Има стотици деца, които отпадат от училище поради обвързване или брак, т.е. чиито семейства не им позволяват да продължат образованието си. В случай на бременност и раждане на дете в страната не е възможно да се продължи обучението в училище. Дори и законът да го позволяваше, много малко вероятно е човек в тази ситуация да ходи на училище и да завърши образованието си.
Могат ли тези момичета да си намерят работа след това?
Да се омъжиш като дете означава преди всичко да напуснеш училище. Тъй като основното образование е прекъснато, това означава да не можеш да се възползваш от възможностите за по-нататъшно образование, което би улеснило намирането на работа и професия. Това или силно затруднява, или напълно възпрепятства участието на жените на пазара на труда. Половата дискриминация е най-важната причина, поради която жените не могат да навлязат на пазара на труда или да работят на работни места, които са подходящи за тяхната квалификация. Особено след като станат майки, от жените се очаква да дадат приоритет на грижите за децата и домакинската работа. Трудът, свързан с грижите, е неплатен, несигурен и непрекъснат. Това води до това, че жените остават вкъщи, не могат да реализират потенциала си и са икономически зависими от някой друг. В това отношение детските бракове също са нарушение на правата на човека.
В България проблемът с ранните бракове също продължава да съществува, особено сред ромите. Какви мерки според вас трябва да се предприемат в световен мащаб за намаляване и премахване на тези случаи?
Наясно сме, че ромската общност в България, както и в Турция, има значителен принос към статистиката за детските бракове. Ранните и насилствените бракове продължават да се срещат в нашия район и в съседните страни, но също така и в много други държави по света, като в някои страни те достигат до 70 процента.
Глобалните оценки сочат, че 640 милиона момичета и жени са омъжени преди 18-годишна възраст. Това означава, че всяка година 12 милиона момичета се омъжват незаконно, като за оправдание се използват традициите или вярванията. Според оценките през 2030 г. в света ще бъдат омъжени приблизително девет милиона момичета. В повечето от тези бракове децата са на възраст между 12 и 17 години. Възможно е тази картина да се промени. Това може да се осъществи чрез пълноценно прилагане на правата на децата, борба с безнаказаността и промяна на социалните норми. Например, климатичната криза и природните бедствия са в дневния ред на много държави днес, но детските бракове „не са природно бедствие“ и трябва да бъдат разгледани на международно ниво, както другите глобални кризи. Има много държави, които предприемат решителни мерки за предотвратяване на детските бракове. Най-добрите примери са в Африка и Азия. Необходимо е да се вдъхновяваме от тези добри практики и да създаваме възможности за улесняване на взаимодействието на организациите на гражданското общество.
За тази цел сте подготвили атлас, бихте ли ни разказали за него?
Да, „Атлас на детските бракове: В глобалната борба срещу детските бракове“. Направихме това, за да разберем какви са мотивите за детските бракове по света, как се разнообразяват стратегиите за борба с детските бракове и какво е въздействието на кризи и епидемии върху тези бракове. В атласа включихме 57 примера от 49 държави. Искахме данните, информацията и опитът в този атлас да бъдат полезен ресурс за неправителствените организации, които работят за подобряване на човешките права на момичетата, както и за институциите, които имат задължението да предотвратяват детските бракове, и за медийните организации, които са инструмент за застъпничество за правата.
