Софийската и Букурещката филхармония трябва по-често да правят културен обмен, каза в интервю за БТА в Букурещ директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров. Той допълни, че обмисля с румънския си колега бъдещи съвместни гостувания в двете зали.
“Има много дълбок смисъл тези два оркестъра, които са от най-добрите оркестри въобще в региона, в тази част на Европа, да имат по-голямо сътрудничество”, убеден е диригентът. Според него музиката е онова, което може да събере двата народа, двете държави да са много повече заедно.
“Това не е нещо ново. Ако се заслушаме в музиката на Панчо Владигеров, ще открием вътре много румънски интонации. В доста от румънските композитори могат да се открият български интонации. Тоест това нещо се е случвало. Нашата роля е да го събудим обратно и да се случва отново”, смята директорът на Софийската филхармония.
Маестро Найден Тодоров посети Букурещ, където в неделя (24 март) изнесе концерт заедно със Софийската филхармония и пианистката Елена Башкирова. Изпълненията им в Атенеума предизвикаха бурни и продължителни аплодисменти и викове “Браво” още преди антракта.
Ето какво сподели маестро Найден Тодоров минути преди концерта в интервю за БТА.
Маестро Тодоров, за втори път ще дирижирате на сцената на Атенеума в Букурещ. Какво е чувството този път?
– Горд съм да съм в тази зала, защото тя е една от най-хубавите зали в Европа въобще. В същото време изпитвам двойна гордост, че съм тук заедно със Софийската филхармония. Аз самият не знаех, че филхармонията минимум от 30 години не е свирила в Атенеума. Реално от тези хора, които са тук днес, никой не е свирил в състава на Софийска филхармония тук и за всички тях това е голямо преживяване.
За мен, така или иначе, всяко гостуване в Атенеума е преживяване, защото, как да кажа, някои зали, като зала “България”, са хубави на звук, други зали са много хубави на визия, но колко са залите, които са хубави и като визия, и като звук, както Атенеума. Той е като музей.
Между другото братята Христо и Евлоги Георгиеви навремето са дарили значителни средства за създаването му. Така че, освен Вашето присъствие, има още една българска следа.
– Абсолютно (смее се).
Как мина репетицията?
– Репетицията мина прекрасно. Надявамe се концертът да мине по същия начин. Хората са въодушевени. В началото бяха малко стреснати, защото не очакваха такава зала. Eдно е човек да им обяснява колко е хубава залата, но друго е да се изпита. И виждам удоволствието им от начина, по който свирят. Подобна зала иска друго свирене от музикантите. От тях вече не се изисква натиск при свиренето. Изисква се лекота, а това е удоволствие, когато човек може да свири с лекота.
Какво ще представите на публиката и как очаквате да ви приеме?
– Не знам как ще ни приеме публиката. Програмата, с която дойдохме, всъщност е програмата, с която гостувахме и в “Мартенски музикални дни”, изцяло Бетовенова програма. С Четвърти концерт за пиано с Елена Башкирова и Четвърта симфония от Бетовен. Една, бих казал, изцяло строго класическа програма.
Това е предизвикателство, в днешно време човек да каже, че ще свири само изцяло строго класическа програма. Още повече, че тук, в тази зала, човек е слушал и не само такива класически неща. Например още по време на Втората световна война или малко преди нея, Софийската филхармония, под тогавашното си име, е гостувала тук и тук е била премиерата на оркестрацията на Панчо Владигеров “Хоро стакато” (Динику-Владигеров) и толкова по-интересно е за нас сега, отново, след толкова време, ние да сме тук, обаче този път със строга класическа програма. Мисля, че това ще бъде интересно и за публиката, защото от оркестри от Източна Европа се очаква повече романтична музика. От оркестри от България, от Чехия, от Полша, се очаква повече славянска музика. Но ние в момента предизвикваме света. Идваме тук със строга класика.
“Музиката трябва да изсече огън от сърцето на мъж и да събужда сълзи в очите на жена”. Думите са на Бетовен. Съгласен ли сте?
-Абсолютно съм съгласен, макар че съм виждал да кара и мъжа да плаче и да предизвика огън у жената (смее се). Определено. Музиката на Бетовен е много различна от много други композитори. Навремето, когато учех във Виена, казвахме, че музиката на Бах представлява молитвата на човечеството към Господ, музиката на Моцарт, появата на Моцарт представлява отговора на Господ към човечеството, а Бетовен е човекът, който работи за развитието на човечеството. Всъщност най-човешката музика, символът на нашата цивилизация е музиката на Бетовен. Не случайно химнът на Европа е от Девета симфония на Бетовен.
„Където думите се провалят, говори музиката”, е казал Ханс Кристиан Андерсен. Смятате ли, че чрез музиката българи и румънци можем да си станем по-близки? Виждаме през последните месеци музикални колаборации буквално във всички жанрове, включително и в поп фолка.
– Абсолютно. По принцип това е ролята на музиката, да обединява хората, а ние сме две нации, които имат много общо в историята, и като психология, и като това, което ни се случва през последните, не знам колко, десетилетия.
Така че музиката е онова, което може да ни събере да сме много повече заедно. И това не е нещо ново. Ако се заслушаме в музиката на Панчо Владигеров, ще открием вътре много румънски интонации. В доста от румънските композитори могат да се открият български интонации. Тоест това нещо се е случвало. Нашата роля е да го събудим обратно и да се случва отново.
В тази връзка обмисляте ли дългосрочно сътрудничество с Букурещката филхармония “Джордже Енеску”? Ще започнем ли да я виждаме постоянно на Софийска сцена?
– Това е много странен въпрос, защото само преди два часа си говорихме с директора на Букурещката филхармония на тази тема, че трябва по-често да си обменяме, че не сме толкова далеч един от друг и сега ще коментираме точно гостуването в София и както той се изрази, бъдещите ни съвместни гостувания отново в двете зали, защото има смисъл. Има много дълбок смисъл тези два оркестъра, които са от най-добрите оркестри въобще в региона, в тази част на Европа, да имат по-голямо сътрудничество. Аз съм много щастлив, че при предишното ми гостуване в Букурещка филхармония успяхме да направим толкова топъл контакт с директора, който да предизвика бъдещите съвместни гостувания на двата оркестъра.
Как усещате румънската музика?
– Близка, много близка, както и румънската кухня апропо (смее се).
Какво Ви харесва от румънската кухня?
– Ох, много неща ми харесват. Просто аз тук се чувствам много у дома с кухнята (смее се). Но да се върнем на румънската музика. Когато човек слуша в България Енеску, той е композитор, който много лесно може да ни падне на сърцето. “Хоро стакато” на Динику в оркестрацията на Владигеров е произведение, което редовно се свири от българските оркестри по празнични концерти. Тоест, ние възприемаме тази музика, както се оказа, че и те възприемат нашата. Аз си спомням, когато правих “Вардар” тук с Букурещката филхармония и оркестър, и после и публиката го възприе абсолютно безпроблемно. Знаем, че Владигеров има едни ритми, които са трудни за другите нации. Филхармонията на Букурещ нямаше проблем с тях.
Посрещнахте 2024 г. в Китай. През първите месеци от новата година бяхте в Германия, бяхте в Мексико, сега сте в Румъния. Станахте ли жител на света заради музиката и чрез нея?
– Може би това е най-хубавото нещо на нашата професия. Музиката наистина ни прави да сме хора на света. Има един много известен цигулар Максим Венгеров. Той казва: “Това, което е изключителното при нас, музикантите, е, че един ден може да свирим за жителите на някое малко населено място в средата на Африка, няколко дни по-късно можем да свирим за европейски крале”. И това, което аз също усещам по себе си, е как всеки ден, всяка седмица, всеки месец съм на различно място, срещам различни хора, различни култури и всъщност това ми помага да се развивам и като човек, и като музикант и да го предавам нататък на колегите, с които работя. Мисля, че точно музикантите, хората на изкуството, са спойката между нациите по света.
Скоро Ви предстои рожден ден. Това е времето, в което човек прави равносметки и в професионален, и в личен план. Как звучи вашата?
– 80 процента от това, за което съм мечтал, не съм го получил. И съм получил много по-хубави неща на негово място.
