Продажбите на нови автомобили тази година са повече спрямо предходната, но автомобилната индустрия в България все още не е достигнала нивата на продажби от 2008 година. Това каза в интервю за БТА председателят на Управителния съвет (УС) на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (АПП) Александър Костадинов. Той коментира развитието на автомобилния пазар в страната през последните години и предизвикателствата, пред които е изправен, във връзка и с „Автомобилен салон София 2024„, който започна в столицата на 18 октомври и продължава до днес.
Повишение в продажбите на нови автомобили
През 2024 година се наблюдава значително повишение в продажбите на нови автомобили в България, отчете Александър Костадинов. Според него пазарът у нас продължава да се развива с позитивни темпове, като повишението за тази година спрямо предходната е очевидно. Въпреки това автомобилната индустрия все още не е достигнала нивата от предкризисната 2008 година, когато продажбите са били повече. По думите на Костадинов това е сигурен белег, че нещо трябва да се промени.
Председателят на УС на АПП добави, че въпреки положителните тенденции, има много области, които трябва да бъдат подобрени, за да се постигне устойчив растеж на автомобилния пазар. Според него един от основните проблеми е липсата на ясна стратегия за мобилността в страната, която пречи на модернизацията на автомобилния парк.
Старият автопарк в България – пречка за развитието
Председателят на УС на Асоциацията на автомобилните производители обърна внимание на сериозния проблем със стария автомобилен парк в България. Той посочи, че над 70 процента от автомобилите в страната са на възраст над 27 години, което е най-високият процент в Европа. Тази ситуация има сериозни негативни последици както за екологията, така и за безопасността на пътя. Старите автомобили са основна причина за замърсяването на въздуха в градовете, като България е сред страните с най-високи нива на замърсяване на въздуха в Европа. Освен това високата възраст на автомобилите води до по-чести пътни инциденти, а страната е на водещо място в Европа по смъртни случаи при катастрофи. Това е пряк резултат от ниските стандарти за безопасност и технологиите, използвани в старите автомобили, допълни Александър Костадинов.
Според председателя на УС на АПП една от основните причини за това състояние е липсата на национална стратегия за автомобилната мобилност и ниските стандарти за регистрация на автомобили. Той даде за пример, че в България могат да бъдат регистрирани автомобили без значение от възрастта, техническото състояние или нивата на вредни емисии, което води до натрупване на стари и неефективни превозни средства у нас.
Макар и стандартът на живот да играе роля в избора на автомобил, това не е единственият фактор, счита Костадинов. В сравнение със съседни държави, където стандартът на живот е дори по-нисък от този в България, автопаркът е значително по-нов. Това показва, че съществуват и други фактори, които влияят на покупателната способност и решенията на потребителите.
Търсенето на нови автомобили – какви модели предпочитат българите?
Българските потребители все още предпочитат по-малки и икономични модели, като седани и хечбекове, които се открояват сред най-търсените автомобили. Тази тенденция се различава от западноевропейския пазар, където SUV автомобилите доминират в продажбите. Въпреки това в България също се наблюдава нарастващ интерес към по-малки SUV модели и кросоувъри, които предлагат повече удобства и гъвкавост на потребителите.
Премиум автомобилите също заемат значителен дял от пазара у нас. Интересно е, че дори и в страна с по-ограничени финансови възможности, луксозни модели на известни марки се търсят и закупуват активно. Това показва наличието на значителна група от заможни потребители, които имат възможност да си позволят най-новите и най-скъпи автомобили на пазара. „Средната класа не е толкова отчетлива. Има два много по-отчеливи сегмента – много богати, които купуват най-скъпите и най-новите автомобили, и друга част, която е фокусирана в по-скромните автомобили“, констатира Костадинов.
Председателят на УС на АПП допълни, че „Шкода“ е най-продаваната автомобилна марка за тази година, което вероятно се дължи на по-бюджетните им модели. „Масовият български потребител е доста по-чувствителен на тема цена“, коментира Александър Костадинов.
Електрификацията – бъдещето на автомобилната индустрия
Председателят на УС на АПП е убеден, че бъдещето на автомобилната индустрия е свързано с електрификацията. Той отбелязва, че в последните години има значително нарастване на търсенето на хибридни и електрически автомобили. Въпреки че дизеловите модели все още са популярни, техният дял постепенно намалява, докато хибридните автомобили с мека или пълна хибридизация стават все по-желани.
Меката хибридизация, която включва стартер-генератор за подпомагане на двигателя, се оказва особено популярна, тъй като автомобилът се предлага на по-ниска цена и се икономисва гориво. В същото време пълните хибриди и плъгин хибридите също привличат вниманието на клиентите, тъй като предлагат по-голяма автономност и по-добра енергийна ефективност, обясни Костадинов.
Софийският автосалон – ключово събитие за автомобилния пазар
„Автомобилен салон София 2024“ тази година се утвърждава като най-голямото автомобилно събитие в Европа, отбеляза Александър Костадинов. Той посочи, че по брой на представени марки и площ на изложението, Софийският автосалон изпреварва дори изложения като това в Париж и Женева. Според председателя на УС на АПП това е показател за нарастващото значение на българския автомобилен пазар и интереса на международни производители към него.
Автосалонът в София предложи на посетителите възможността да се запознаят с най-новите модели и тенденции в автомобилната индустрия. Повече от 200 експоната бяха представени, като 50 от тях са електрически или хибридни модели. Тази силна електрификация показва, че автомобилната индустрия върви към устойчиво бъдеще, с фокус върху екологични технологии и по-ниски въглеродни емисии, отбеляза той.
Според председателя на УС на АПП автосалонът в София показа една съвсем различна картина спрямо другите две големи европейски изложения в Париж и в Женева. Той даде за пример, че във френската столица разходите на всеки един производител на автомобили са огромни, докато у нас изложителите се справят с доста по-малки бюджети. По-малките разходи позволяват на повече марки автомобили да участват и да представят своите модели на българския пазар. Освен това развиващият се автомобилен пазар у нас привлича все повече производители, които виждат в България голям потенциал. Костадинов посочи, че само за първата събота и неделя на изложението (19 и 20 октомври) то е било посетено от около 20 000 души.
Софийското изложение за автомобили е включено в календара на OICA (Международната организация на автомобилните производители).
Костадинов предполага, че след година-две блясъкът на големите автомобилни изложения като тези във Франкфурт, Париж и Женева може да се завърне, въпреки че за Женевското изложение вече бе официално обявено, че тази година се провежда за последно.
Александър Костадинов припомни, че автомобилно изложение в София се провежда на всеки две години. Традиционно всяка година се провежда изложение за мотоциклети, така че догодина следва това събитие. По думите му следващият автосалон в София би трябвало да се проведе през 2026 г.
„Бъдещето на автомобилната индустрия в България е обнадеждаващо, въпреки предизвикателствата, които старият автопарк и липсата на стратегия за мобилността поставят пред нея. Нарастващият интерес към нови автомобили, особено електрически и хибридни модели, показва, че българските потребители са готови да се адаптират към новите тенденции. С подкрепата на инициативи като Софийския автосалон и повишаването на осведомеността за предимствата на електрификацията, автомобилният пазар в страната има потенциал да се развива стабилно и устойчиво в бъдеще, заключи председателят на УС на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България Александър Костадинов.
