Пътната безопасност в България остава една от най-болезнените теми за обществото, особено след поредиците от тежки инциденти, които взимат човешки животи. Въпреки законодателните промени и обещания за реформи, резултатите продължават да са разочароващи. Вместо да се акцентира върху ефективното прилагане на вече съществуващите правила, дебатът често се свежда до предложения за нови нормативни текстове.
В становище, изпратено до медиите, Институтът за пътна безопасност поставя акцент върху реалните дефицити в работата на институциите и нуждата от спешни, координирани действия, които да доведат до устойчиво намаляване на катастрофите.
Становище
на
Института за пътна безопасностСлед всеки инцидент с широк обществен отзвук, реакцията е една и съща – започват предложения за нови законодателни промени. В момента – нови изисквания към младите водачи. Това обаче се случва само 10 дни след най-мащабните изменения в Закона за движение по пътищата (ЗДП) от последните години.
Вместо вниманието да се насочи към въпроса „Какво не сме приложили от действащите норми?“, отново се прибягва до нови промени в закона. А реалността е, че дори без нови закони, с координирани мултидисциплинарни действия през 2012 година беше постигнато нещо безпрецедентно – 1,5 милиона софиянци започнаха масово да спират на пешеходни пътеки. Това ясно показва, че проблемът не е в липсата на правила, а в прилагането им и в липсата на реална институционална отговорност.
Институтът за пътна безопасност счита, че усилията трябва неотложно да се насочат към пропуските в организацията на работа на отговорните институции.
Създава се усещане за системна безотговорност, тъй като ключови структури като Пътна полиция, ДАБДП и АПИ се ръководят от едни и същи лица от години, докато в същото време наскоро избраното правителство продължава да се оправдава с предишни управления. Това е очевидно противоречие, което блокира развитието на безопасна транспортна система.
Припомняме, че изминаха близо три месеца от ултиматума, даден от министър-председателя г-н Росен Желязков за видими резултати в пътната безопасност. Към днешна дата такива резултати липсват.
Според официалните данни:
- През юли 2025 г. при пътнотранспортни произшествия са загинали 50 души (при 51 за юли 2024 г.).
- От 1 до 16 август 2025 г. загиналите са 25 души, спрямо 24 за същия период на 2024 г.
Тези числа са свидетелство, че предприетите досега мерки не дават резултат в краткосрочен план.
В България рискът да загинеш на пътя е 2,5 пъти по-висок от средното за Европейския съюз. Това е тревожен факт, но и възможност. Необходими са спешни, добре координирани и мултидисциплинарни действия чрез екшън план, който да доведе до бързо и устойчиво намаляване на катастрофите с фатален изход.
Мълчанието на правителството е знак за бездействие – и това вече струва човешки животи.
България продължава да бъде сред най-опасните държави в ЕС по отношение на пътната безопасност, а липсата на институционална отговорност задълбочава кризата. Вместо нови закони, обществото има нужда от решителни действия, които да гарантират контрол, превенция и реална промяна в поведението на пътя. Само чрез координация между институциите, ясна отговорност и последователни политики може да бъде прекъсната порочната практика на бездействие, която вече струва твърде много човешки животи.
