Последната сбирка за тази година на проекта „Срещи с преводачи“ ще се проведе в Клуб „ТаМ“ във Велико Търново. Основен акцент на събитието ще бъде участието на Емил Басат, който ще сподели свои впечатления от общуването с известни български преводачи, заяви Елена Димитрова, автор и инициатор на инициативата за втора поредна година.
Срещата с преводачи от различни поколения ще се проведе в събота (23 ноември) в културното пространство „ТаМ“. Това е третото събитие от формата за тази година. Срещите стартираха през юли, като участваха преводачи, работещи по текстове на съвременни български автори на английски, испански и италиански език.
На второто събитие беше присъствал китаистът Стефан Русинов, а предстои интересна среща с трима специалисти от областта на превода и историята на това изкуство у нас, коментира Димитрова.
Емил Басат, който чрез своите анкети е запазил живата история на българската преводаческа школа, ще разкаже за срещите си с майсторите на превода от различни езици, които са отворили вратата към чуждата литература за българските читатели. Неговите анкети, публикувани през 80-те години в списание „Панорама“ и по-късно събрани в три тома, представят пълен портрет на важни имена в българското преводачество, подчертава Димитрова. Тези издания, които вече се считат за библиографска рядкост, съдържат интервюта с личности като Кръстан Дянков, Тодор Нейков, Нели Доспевска, Цеко Торбов и много други. Освен професионалните предизвикателства, анкетираните споделят и лични моменти и родова памет – преди и след 9 септември 1944 година, тъй като част от тях са завършили в престижни университети в Европа още през 30-те години, а други по-късно, добавя Димитрова.
Изследванията на Емил Басат включват и представители на Търновската преводаческа школа. Сред тях е Ганчо Савов, преподавател в Славистичната катедра на Великотърновския университет и бивш затворник на режима след 1944 г. Други известни преводачи, които той е анкетирал, са проф. Маргрета Григорова и Мира Костова, известни с преводите си на творби от Ришард Капушчински, Олга Токарчук, Йоан Павел II, Чеслав Милош и много други.
Книгите на Емил Басат представляват живата история на българската преводаческа школа и служат като практично ръководство за новите преводачи, пояснява Димитрова. С годините българският език е обогатен с преводи на всички значими фигури от античната и световната класика, благодарение на труда на българските преводачи, което означава, че у нас няма „бели петна“ в световната литература, отбелязва тя. Преводачите в миналото са работили без интернет, използвайки пишеща машина, но всеки том съдържа бележки по текста, свидетелства за тяхната култура и усърдие, допълва тя.
В дискусията ще участват Невена Панова – секретар на Съюза на преводачите и главен редактор на Издателство и списание „Панорама“, и Сабина Павлова, председател на секцията „Теория, история и критика на превода“. Те са част от ръководството на Съюза на българските преводачи и ще говорят за дейността на организацията, която тази година празнува 50-годишен юбилей.
Инициативата „Срещи с преводачи“ се осъществява за втора година с подкрепата на Община Велико Търново. Тя е важна както за младите преводачи, които в момента изучават занаята, така и за запазването на паметта и творчеството на значимите преводачи, които със своите умения и професионализъм разкриват нови преводни хоризонти в световната литература, отбелязва Димитрова, която е преводач от немски и холандски и идеолог на проекта.
Тя изразява надежда, че догодина проектът ще продължи, тъй като интересът от страна на младите хора и студенти е голям. Темите, които могат да бъдат разгледани в бъдещите инициативи „Срещи с преводачи“, са разнообразни, посочва Димитрова. Една от идеите е да бъдат представени още утвърдени търновски преводачи като Саркис Асланян (1946-2021), дългогодишен преподавател в катедра „Англицистика и американистика“, преводач на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, „Ресторант на края на вселената“ от Дъглас Адамс, „Междинна станция“ от Клифърд Саймък. Легендарният Спас Николов, който през 1970 г. става един от първите преподаватели в катедра „Английска филология“ на Великотърновския университет и е превел произведения на Малкълм Лоури, Патрик Уайт, Джеймс Джойс, Едгар Алън По и Уилям Шекспир. Един от най-активните преводачи от френски език – Красимир Петров, работил е с текстове на Фредерик Бегбеде и Мишел Уелбек, добавя Димитрова. Важно е да продължим традицията, да запазим опита и да анализираме тенденциите, заключва тя.
