Инаугурацията на президента на Съединените американски щати е едно от най-важните политически и символични събития в страната. Това е моментът, в който новоизбраният президент официално поема поста и полага клетва, обещавайки да спазва и защитава Конституцията на САЩ.
През годините инаугурациите са се превърнали в съчетание от официална церемония, народни празненства и исторически момент.
Първата инаугурация: Джордж Вашингтон
Първата президентска инаугурация се състои на 30 април 1789 г., когато Джордж Вашингтон полага клетва като първия президент на САЩ. Церемонията се провежда на балкона на Федерал Хол в Ню Йорк, който по това време е столица на страната. Вашингтон, облечен в кафяв костюм, полага ръката си върху Библия и произнася клетвата, завършвайки с думите „Помогни ми Боже“ („So help me God“). Тази фраза, въпреки че не е задължителна, се е утвърдила като традиция.
Промяна на мястото и времето
Първоначално няма фиксирана дата за инаугурациите, но с приемането на 20-ата поправка на Конституцията през 1933 г. датата е определена на 20 януари. През 1801 г. Томас Джеферсън става първият президент, който полага клетва в столицата Вашингтон, окръг Колумбия. Той също така въвежда традицията на скромната церемония, като пристига на инаугурацията си пеша.
Клетвата на президента
Конституцията на САЩ изисква от президента да произнесе следната клетва:
„Тържествено се заклевам (или уверявам), че ще изпълнявам вярно задълженията на президента на Съединените щати и ще поддържам, защитавам и спазвам Конституцията на Съединените щати.“
Тази клетва е единственият задължителен елемент от инаугурацията. Обикновено клетвата се полага пред председателя на Върховния съд, като това се случва на открито, на Капитолийския хълм.
Изключителни моменти в историята
- 1865 г. – Вторият мандат на Ейбрахам Линкълн: Неговата инаугурационна реч по време на Гражданската война е запомнена с думи на помирение и надежда: „С малко злоба към когото и да е, с благотворителност към всички.“
- 1933 г. – Франклин Д. Рузвелт: Неговата реч „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх“ задава тон за преодоляване на Великата депресия.
- 1961 г. – Джон Ф. Кенеди: Кенеди призовава американците да се ангажират с обществена служба с думите: „Не питайте какво страната може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за страната си.“
Забавни факти за инаугурациите
- Уилям Хенри Харисън през 1841 г. държи най-дългата инаугурационна реч в историята – тя продължава почти два часа, въпреки студеното време. Харисън умира месец по-късно от пневмония, което често се свързва с този случай.
- Джими Картър през 1977 г. е първият президент, който изминава разстоянието от Капитолия до Белия дом пеша след клетвата, като по този начин подчертава връзката си с народа.
- Теодор Рузвелт през 1905 г. организира първия парад с автомобили, показвайки новия технологичен напредък на САЩ.
- Барак Обама през 2009 г. привлича най-голямата публика за инаугурация в историята, както на място, така и чрез телевизията и интернет.
Традиции и символика
Инаугурациите включват няколко ритуала, които подчертават историческото наследство на САЩ:
- Библията: Повечето президенти полагат клетва върху Библия, като някои използват семейни или исторически екземпляри.
- Речта на президента: Инаугурационната реч е възможност президентът да представи своето виждане и приоритети.
- Парадът: След клетвата традиционно се провежда парад по Пенсилвания авеню, който е празник на културата и разнообразието на Америка.
- Балове: Инаугурационните балове са бляскава част от празненствата, макар че в последните години някои президенти намаляват тяхното значение.
Инаугурациите на американските президенти не са просто политически събития. Те са израз на демократичния дух и приемствеността в управлението. От първата клетва на Джордж Вашингтон до днешните високотехнологични церемонии, тези моменти обединяват нацията и подчертават ценностите на Конституцията и демокрацията.
