Вчера премиерът Росен Желязков обяви, че заедно с управителя на Българската народна банка е подписал официална позиция за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година. Документът бе подкрепен от 171 народни представители — ясен знак за наличието на стабилно проевропейско мнозинство в Народното събрание и за последователността в усилията на страната ни да се интегрира напълно в Европейския съюз.
Премиерът изрази благодарност към редица правителства, които през последните десетилетия са работили за този резултат. От кабинета на Иван Костов, през управлението на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, трите правителства на Бойко Борисов, служебните кабинети на президента Радев, както и правителствата на Кирил Петков и Николай Денков — всички те, независимо от политическите си различия, неотклонно следваха стратегическата цел за завършване на европейската интеграция на България.
Подписването на общата позиция за еврото дойде в момент, когато през последните месеци в публичното пространство рязко се активизираха шумни гласове срещу приемането на единната европейска валута. Не е ясно какво предизвика този внезапен антиевропейски прилив. На този въпрос трябва да отговорят българските служби за сигурност.
Всичко това нямаше да е толкова притеснително, ако източникът на тези послания бяха единствено крайни и маргинални политически сили като „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, които представляват около една четвърт от състава на парламента. Подобни политически формации съществуват във всички европейски демокрации — от Нидерландия и Германия, до Австрия, където дори спечелиха изборите. Това не е уникално за България.
Общото между тези формации е тяхната открита или прикрита антипатия към Европейския съюз и често – демонстративни симпатии към Москва, а напоследък и към Доналд Тръмп. Проблемът възникна, когато в този хор се включи президентът Румен Радев, при това в критичен момент — по-малко от месец преди излизането на ключов доклад от страна на европейските институции относно готовността на България за членство в еврозоната.
Макар президентът формално да не е изказал антиевропейски позиции, призивът му за референдум точно в този момент бе приет от обществото и политическите наблюдатели като институционален опит за саботаж на процеса. Това бе безпрецедентно — никога досега нито президент, нито правителство, нито БНБ не си беше позволявал действия или послания, които да поставят под съмнение европейското бъдеще на България.
Този ход на президента бе възприет не като невинно предложение за „повече демокрация“, а като реална заплаха за членството на страната ни в еврозоната. Причината е, че всяко отлагане с една година може да означава загуба на историческия шанс — не е ясно дали и кога отново ще можем да покрием изключително трудните критерии за членство. Трябва да се припомни, че дори 1/3 от настоящите страни членки на еврозоната не отговарят напълно на тях — било заради прекомерен дълг, дефицит или висока инфлация. България постигна тези критерии с големи усилия, най-вече по време на правителствата на Промяната и финансовия екип, ръководен от Асен Василев — нещо, което предходните три кабинета на Бойко Борисов така и не успяха да постигнат.
Ако процесът бъде прекъснат сега, има реален риск страната ни да не се върне към него в следващите 10 години. Това би означавало стратегическо забавяне на европейската ни интеграция, с потенциално дългосрочни негативни последици.
Институционалната намеса на президента от една страна поражда тревога, а от друга, парадоксално, допринася за консолидацията на проевропейските сили. Това е и причината днес да е толкова важно всички демократични и проевропейски формации временно да оставят различията помежду си и да застанат заедно зад стратегически важната цел — въвеждането на еврото.
В този смисъл, позицията на Министерския съвет и БНБ, подкрепена от 171 депутати, изпраща ясен и силен сигнал — към българските граждани, към европейските партньори и към света, че България остава непоколебима в европейския си път.
Няма социологическо изследване, което да показва, че мнозинството от българите предпочитат алтернатива извън Европейския съюз. Напротив — това се доказва ежедневно от избора на българите да работят, учат и почиват в Европа, а не в страните на Изток.
