В магазините в центъра на Ла Пас вече дори хлябът става все по-оскъден – симптом на задълбочаващата се икономическа криза, която е в основата на страховете на боливийците преди президентските избори в неделя, съобщава Франс прес.
Уилсън Пас, 39-годишен работник, обикаля десетина малки магазинчета, но никъде не намира „маракета“ – хрупкавия бял хляб, популярен в боливийската столица. „С нетърпение очакваме изборите да променят този модел, който ни доведе до значително обедняване“, казва той, тръгвайки си с торба с обикновен хляб поради липсата на друго.
Недостигът на храна, но и на гориво и американски долари, изостря недоволството на хората. За първи път от две десетилетия левицата не изглежда фаворит в анкетите. Двама кандидати от десницата водят в допитванията, докато левите претенденти изостават.
Президентът Луис Арсе, който е изключително непопулярен, не се кандидатира за втори мандат. Бившият държавен глава Ево Моралес, заемал поста от 2006 до 2019 г., в момента не е член на партия и съгласно конституцията няма право на трети мандат – допустимо е само едно преизбиране.
Кандидатите на левицата – Андронико Родригес, председател на Камарата на сенаторите (горната камара), и Едуардо дел Кастийо, бивш вътрешен министър, са далеч зад основните опозиционни претенденти.
„Нямаме надежда с това правителство“, казва 70-годишната Лигия Малдонадо пред празен магазин, разочарована, че се връща без пресен хляб. „Маракета е хлябът на бедните“, допълва тя.
През юли инфлацията в страната достигна 25 на сто – най-високото ниво от 2008 г. насам. Въпреки това „маракета“ остава един от малкото хранителни продукти, чиято цена не е повишена, благодарение на правителствената политика за контрол и субсидиране на брашното. Но липсата на брашно често води до празни рафтове, както се случва и с други основни продукти – олио и ориз.
Правителството е изчерпало почти всички доларови резерви, използвани за финансиране на субсидиите, а износът на природен газ – някогашният двигател на икономиката и основен източник на валута – се срива от 2017 г. насам. Недостигът на долари, чиято стойност се удвои за по-малко от година, доведе до рязко поскъпване на цените.
„Всичко поскъпна – яйцата, млякото, олиото, резервните авточасти“, оплаква се таксиметровият шофьор Мануел Осинага, след като е чакал повече от пет часа пред бензиностанция, за да зареди гориво – сцена, превърнала се в обичайна за последните месеци.
Карлос Тавера, 65-годишен пенсионер и дългогодишен избирател на левицата, заявява, че този път ще подкрепи най-добре представилия се опозиционен кандидат, дори това да е представител на десницата. „Свършиха ни доларите. Има опашки за бензин, за хляб, за всичко. В болниците няма лекарства“, казва той.
За икономиста Наполеон Пачеко, професор в университета „Майор де Сан Андрес“ (La Universidad Mayor de San Andrés) в Ла Пас, страната е „на ръба на хиперинфлацията“. „Ситуацията е резултат най-вече от масовото емитиране на валута от правителството в опит да стабилизира икономиката. Между 2023 и 2024 г. паричното предлагане е нараснало с 20 процента“, обяснява той.
Двамата фаворити в изборите от десницата – бизнесменът Самуел Дория Медина и бившият президент Хорхе „Туто“ Кирога – обещават да променят икономическата ситуация чрез програма за строги икономии, включваща закриване на губещи държавни компании и намаляване на субсидиите за гориво.
Католическата фондация „Хубилео“ (Jubileo) предупреждава, че при подобни мерки бедността в страната би се увеличила от сегашните 36–37 процента до 44 на сто, ако се отчете растящата цена на живота.
„Предстои период на кръв, пот и сълзи, ако перифразираме Чърчил. Трябва да се подготвим за най-лошото“, казва Наполеон Пачеко.
