Бившият италиански премиер Силвио Берлускони и съюзниците му от десницата се споразумяха за обща политическа програма с поглед към изборите за парламент в началото на март.
„Съединението прави победата“, обяви Берлускони в „Туитър“, чиято партия „Форца Италия“ се обедини с обща предизборна програма с Матео Салвини, лидер на антиимигрантската партия „Северна лига“ и с Джорджа Мелони, дамата, която сега води националистическата партия „Италиански братя“.
Социолозите прогнозират, че тройката ще спечели най-много места в парламента, но едва ли ще има абсолютно мнозинство, което прави засега трудни прогнозите за състава на, без съмнение, коалиционното правителство след 4 март, когато е вотът.
Блокът на Берлуско, Салвини и Мелони не е публикувал официално цялата програма, но вече са известни основните, примамливи за избирателите обещания : за отмяна на законодателен акт от 2011 г., предвиждащ плавно увеличаване на пенсионната възраст и за въвеждане на плосък данък. За данъка „Северната лига“ предлага 15-процентна данъчна ставка, а Берлускони иска данъкът да е 20 и 25 процента. ( Сега данъците стигат до 43 процента). И тримата лидери защитават тезата, че плоският и по-нисък данък ще подобри събираемостта и ще е стимул за икономиката.
Трети силен популистки ход е пакетът от мерки на партийното трио за противодействие на незаконната имиграция. Ще се иска промяна на конституцията така, че тя да има превъзходство над всеки нормативен акт, одобрен от Европейския парламент – ход, който отсега тревожи Брюксел, защото влиза в разрез с намеренията на ЕС за утрешните общи бежански политики. По темата Европа е все по-силно разединена, постигането на консенсуси става все по-трудно.
Партията „Форца Италия“ и нейният лидер, бившият премиер Силвио Берлускони, започна популисткото заиграване с италианския електорат още с решението си да включи в своите листи имената от голямата италианска и световна естрада Тото Кутуньо и Ал Бано.
В Италия набира скорост невероятно шарена предизборна битка. Сблъсъкът на идеи е много филмов: една партия обещава да намали данъците с 50 милиарда евро и за да плати за това, планира да увеличи бюджетния дефицит, от друга се заричат да върнат лирата, която Италия използва до 2002 г.
На сцената наред с Берлускони, Салвини и Мелони отново са и класическите популисти. С добра позиция остава популисткото движение „Пет звезди“, чийто икономически популизъм също вещае само тревоги на Брюксел.
Италианската икономика се стабилизира след икономическата криза 2008-2010 и изминалата 2017-а бе наистина върхова като резултати, макар голямата тайна на растежа да остават дълговете, които ни най-малко не намаляват, тъкмо обратното – продължават да растат. Това е старият голям италиански проблем на Европа. По размер дълговете на Рим гонят гръцките, по този лош показател Италия е втора в еврозоната, веднага след Атина.
За дълговете обаче няма нито дума в предизборните програми на дясно-националистическите и популистки щабове. Всички обещават намаляване на данъците и увеличаване на бюджетните харчове и никъде нито за фискална консолидация, искана и очаквана от финансовите пазари и от Европейската комисия.
Италия бе в основата и на дълговата криза в еврозоната през 2011 г., и с днешна дата все повече има защо на страната да се гледа като нова опасност за разклащане на валутния съюз.
В опасната посока се заиграва и бившият премиер и лидер на управляващата Демократическа партия Матео Ренци, той също обещава намаляване на данъците и на гражданите, и на корпорациите, като моделът, който той пропагандира предизборно, със сигурност ще счупи рамката на и сега трудния за балансиране бюджет, от който Брюксел иска да е с дефицит, ненадвишаващ 2,1 % от БВП.
Основателят на „Пет звезди“ Бепе Грило, Луиджи ди Майо и Алесандро ди Батиста – лидерите на движението остават верни на себе си силни популисти, но през 2018-а звучат още по-кресливо от досега. За да ги засенчи, бившият премиер Силвио Берлускони измисли наред с другото да печата „нова лира“ (за вътрешно използване). За успокоение на Брюксел Берлускони казва, че Италия ще запази еврото, но в международната търговия. Целта на комбинирания финансов модел била : целево, силно стимулиране на вътрешните потребителските разходи като инструмент за нов икономически растеж.
Според последни проучвания на Европейския парламент, 39% от италианците смятат, че страната им има полза от еврочленството, като едновременно повечето италианци гледат по-скоро критично на „принудите от Брюксел“ да се балансират разумно разходи и приходи и да си плащат дълговете. Както личи все по-ясно, именно тези нагласи ще бъдат силно експлоатирани предизоборно от всички политически посоки. Които и да са вътрешните победителите, Европа едва ли ще спечели надежден партньор за реализацията на новите си политики и цели.
