Нарендра Моди, който управляваше безпроблемно в продължение на десет години, контролирайки почти всички институции в страната, загуби абсолютното си мнозинство и се налага да преговаря с регионалните лидери, за да остане на власт.
Най-влиятелният човек на Индия, е принуден да води тежки преговори с регионалните лидери, за да остане на власт. Неговата партия – „Бхаратия Джаната“, излезе начело на осемнадесетите парламентарни избори в Индия, но за първи път от 2014 г. насам не спечели самостоятелно мнозинство.
Партията на Моди, която е най-голямата политическа формация в света със 180 милиона членове, получи само 240 депутати, докато мнозинството е определено на 272 места – липсват и само 30.
Но за първи път от десетилетие насам партията „Бхаратия Джаната“ (БДП) Моди не спечели абсолютно мнозинство и ще трябва да разчита на коалиционните си съюзници.
Конгресът, главната опозиционна партия, удвои броя на местата си в парламента – забележителен обрат, постигнат благодарение на споразуменията за издигане на отделни кандидати срещу БДП.
„Страната каза на Нарендра Моди: „Не те искаме“, заяви пред медиите лидерът на Конгреса Рахул Ганди, преизбран с преднина от над 364 000 гласа в южния избирателен район Ваянад.
73-годишният Нарендра Моди, който остава много популярен след два мандата на поста, заяви през уикенда, че е сигурен, че „индийският народ е гласувал с рекорден брой гласове“, за да го преизбере след десетилетие начело на страната.
- 66,3% избирателна активност
Опозицията и правозащитниците обвиниха Нарендра Моди, че облагодетелства индуистите, които са мнозинство в страната, в ущърб на големите малцинства, включително 210 милиона индийски мюсюлмани, които се тревожат за бъдещето си.
От другата страна, Нарендра Моди обвини Конгреса, че иска да разпредели „националното богатство“ между „инфилтратите“, „тези, които имат най-много деца“, визирайки мюсюлманската общност. Възмутена, опозицията отнесе въпроса до изборните органи, които не санкционираха министър-председателя.
Около 642 милиона индийци гласуваха на тези избори, които се проведоха на седем етапа в продължение на шест седмици, като доведоха до висока избирателна активност. Въз основа на регистрираните от комисията 968 млн. гласоподаватели в допитването участваха 66,3 % от гласоподавателите, което е малко по-малко, отколкото през 2019 г. Избирателната активност беше 67,4%.
