В Република Молдова, която неотдавна празнува 34 години от обявяването на независимостта си, на 28 септември (неделя) ще се произведат парламентарни избори с висок залог. Резултатът ще има пряко отражение върху кандидатурата на страната за членство в Европейския съюз, а проевропейските и проруските сили са в оспорвана надпревара.
Следва справка за ситуацията в Молдова – страна с малко над 2,4 милиона души население, разположена между Румъния и Украйна.
КОИ СА ОСНОВНИТЕ ПРЕТЕНДЕНТИ?
След разпада на бившия Съветски съюз Молдова редува прозападен и проруски курс. Прозападният лагер управлява твърдо, след като президентката Мая Санду зае поста през 2020 г., а нейната Партия на действието и солидарността (PAS) спечели мнозинство в парламента на следващата година.
Партията на действието и солидарността подкрепя по-близката интеграция със Запада, включително членство в ЕС до 2030 г. Тя твърдо се противопостави на руската инвазия в Украйна през 2022 г. и обвинява Русия, че се опитва да влияе на политическите процеси в страната чрез хибридни атаки, дезинформация, финансиране на политически партии и купуване на гласове.
Опозиционният Патриотичен блок, съставен от четири проруски партии, се застъпва за възстановяване на икономическите отношения със страните от Общността на независимите държави и е отворен за сътрудничество с БРИКС, Евразийския съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и Китай.
КАКВО ПОКАЗВАТ ДОПИТВАНИЯТА?
Общо 23 политически субекта са регистрирани в надпреварата – 15 партии, четири коалиции и четирима независими кандидати.
Последните социологически проучвания показват, че Партията на действието и солидарността (PAS) може да изгуби парламентарното си мнозинство в 101-местния парламент и да бъде принудена да търси коалиция с някоя от по-малките партии, които преминат прага за представителство в законодателния орган, който е 5 процента за партии и 7 процента за коалиции.
Опозиционният Патриотичен блок е поставен на второ място в няколко социологически проучвания.
Според допитванията с шанс да влязат в парламента са още опозиционният блок „Алтернатива“, който на декларативно ниво се обявява в подкрепа на европейската интеграция, „Нашата партия“, която се застъпва за „национално помирение“ чрез прекратяване на „разгорещените дискусии за геополитика“, за неутралитет на Молдова и запазен в конституцията статут на руския език, и новата партия „Лига на градовете и общините“, която е с проевропейска ориентация.
РОЛЯТА НА РУСИЯ
Президентката Мая Санду описва изборите като „най-важните“ в историята на Молдова и обвини Москва, че засилва хибридната война, като подхранва фалшиви новини, незаконно финансира партии и купува гласоподаватели.
През последните седмици полицията проведе десетки акции, свързани с незаконно финансиране. В понеделник (22 септември) бяха задържани 74 лица, „свързани с криминален случай за подготовка на масови протести и дестабилизация, които са координирани от Руската федерация“, съобщи молдовската полиция. Според разследващите някои от задържаните са преминали в Сърбия обучение за боравене с оръжия.
Русия отрича да се меси във вътрешните работи на Молдова и обвини молдовските власти, че подклаждат антируска истерия, за да спечелят изборите. Говорителката на руското МВнР Мария Захарова заяви неотдавна, че „режимът на Санду оказва психологически натиск върху населението“, а „Западът контролира Молдова с желязна ръка“. Руските власти критикуваха разкриването на само две избирателни секции за изборите в Молдова на територията на Русия.
Проруската опозиция в Молдова нарече полицейските операции опити за сплашване. Ръководителят на Партията на социалистите Игор Додон, който бе президент от 2016 г. до 2020 г. и е водещата фигура в Патриотичния блок, каза, че Санду и поддръжниците ѝ искат да вкарат страната във война с Русия.
Руската служба за външно разузнаване междувременно заяви, че ЕС иска да окупира Молдова и да разположи сили на НАТО в украинската Одеска област.
Централната избирателна комисия не допусна до участие в изборите няколко партии с мотив, че са свързани с Москва и с молдовския олигарх Илан Шор, който намери убежище в Русия. Шор бе осъден задочно през 2023 г. на 15 години затвор по дело, наречено „кражбата на века“, във връзка с изчезването на 1 млрд. долара от банките на Молдова през 2014 г.
Партия „Шор“ бе обявена за противоконституционна през 2023 г., а излъчените от нея народни представители останаха като независими.
През юли тази година на конгрес в Москва на новата политическа формация на Илан Шор – блока „Победа“, той заяви, че „единственото спасение“ за Молдова е обединение с Руската федерация. Блокът „Победа“ не бе допуснат до участие в парламентарните избори.
Освен това Русия има близо 1500 войници в Приднестровието – молдовски регион, управляван от проруски сепаратисти, които се отцепиха от контрола на правителството в Кишинев след кратка война през 1992 г. В Приднестровието живеят и много етнически българи.
В неделя в Приднестровието ще бъдат разкрити 12 избирателни секции.
ВЪПРОСЪТ ЗА ЕЗИКА
От март 2023 г. официалният език на Молдова е румънският, след като в парламента бе одобрена инициатива за преименуване на езика от молдовски на румънски. Промяната бе гласувана от депутатите от Партията на действието и солидарността, докато опозиционният Блок на комунистите и социалистите се противопостави с мотив, че решението противоречи на конституцията, където езикът се нарича молдовски.
Проблемът за названието на езика остава една от причините за напрежение в обществото. По данни от последното преброяване на населението от 2024 г. 49,2 процента са заявили, че говорят молдовски език, а 31,3 процента – румънски език.
В същото време руски език се говори от 11,1 процента от населението, гагаузки – от 3,8 на сто, украински – от 2,9 процента, български – от 1,2 процента, ромски – от 0,3 процента, а 0,2 процента са посочили други езици.
Общо 83,4 процента от гражданите на Молдова имат само молдовско гражданство, 15,6 на сто имат молдовско и друго гражданство, а 0,9 процента са граждани на други държави.
Малко над 77 процента (77,2 %) се обявяват за молдовци, 7,9 процента – за румънци, 4,9 на сто за украинци, 4,2 процента – за гагаузи, 3,2 процента – за руснаци, 1,6 процента – за българи, а останалите – за роми и други етноси, сочат официалните данни от преброяването.
ИКОНОМИКА
По време на бойните действия в Украйна обемът на вноса на руски природен газ в Молдова бе рязко съкратен, което доведе до висока инфлация и накара правителството да търси алтернативни енергийни източници. Политиците, които участват в изборите, спекулират много с цената на природния газ и страховете на населението в това отношение.
Икономиката на Република Молдова е силно зависима от сектора на услугите и селското стопанство. Основните ѝ стоки за износ са селскостопански продукти, текстил и машини, а основните ѝ търговски партньори са Румъния, Украйна и Италия.
Министерството на икономическото развитие прогнозира тази година икономически растеж от 1,3 процента, но според Международния валутен фонд реалният ръст на брутния вътрешен продукт ще бъде 0,6 на сто.
Продължаващата нестабилност в региона, по-слабото търсене от страна на ключови търговски партньори, същественият дисбаланс между износа и вноса, уязвимостта по отношение на цените на енергията и потенциалното въздействие от промените на договорите за транзит на газ са ключовите фактори, които влияят на развитието на икономиката на Молдова.
По данни на молдовската Национална банка през юли годишната инфлация е била 7,93 процента. Според Международния валутен фонд инфлацията през 2025 г. ще бъде 8 на сто, макар че Министерството на икономическото развитие прогнозира инфлация от 6,1 процента.
Източник БТА
